Културно-историческото наследство като ресурс за развитие на туризма в страна; район; област; община.

Публикувано на от
Отговор

СЪДАРЖАНИЕ

  1. Увод
  2. Културно-исторически ресурси
  3. Комерсализиране на културно-исорическото наследство
  4. Проблеми съпътсващи опознаванео на културно-историческото наследсво
  5. Средностаропланински курортно-туристически район

А) географко положение

Б) климат

В) води

Г) почви, растения и животински свят

      6. Стопанска оценка на природните ресурси

      7. Културно-исторически  обекти в средностаропланински курортно-туристически район

             А) историко – археологични обекти

             Б) манастири и църкви

             В) археологично-етнофрафски забележителности

             Г) музеи и мемориални комлекси

       8. Велико Търново

             А) история

             Б) забележителности

              – музеи

              – паметници

       9. Село Арбанаси

     10. Основни групи обекти

     11. Заключение

 

 

 

 

 

УВОД

Резултатите от развитието на активния международен туризъм в нашата страна през последните 25 години показват убедително нарастващото му влияние в националната икономика. Неговото развитие се базира на определена ресурсна база, която се състои както от природни, така и от антропогенни обекти, имащи различна привлекателност, устойчивост на въздействие и поемен капацитет. Поради особеното си географско положение-територия между Европа и Азия – страната ни е била център на изява на всички велики култури обогатили историята Европейския континент. В регистрите на Националния институт за паметници на културата са регистрирани пожече от 40 000 недвижими паметници от седемте велики цивилизации, а в 226-те музея в страната около пет милиона движими паметници на културата. За съжаление този безценен ресурс остава в голямата си част неизползван и неопознат чувдестранните туристи. За това допринасят също и затруднения достъп до повечето значими паметници на културно-историческото ни наследсво и не добрата инфраструктура около тях. Но и от друга страна самите паметници, а в голяма част и музеи не са в добро състояние.

Независимо от това обществото, в което живеем започва  прогресивно осъзнаване ценността на „богатството’’ ни. В момента сме в епоха, в която има бум на културен туризъм. Туристическите експери са на мнение, че тази тенденция ще продължава. Причините за това търсене са от една страна, хората имат по-високи нива на култура, доста пътуват, имат потребност от нови преживявания, искат да се обогатят чрез нови познания. Не бива да се пренебрегва и ролята на медиите, които създават митове и определени културни модели.

 

КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКИ РЕСУРСИ

 

Културно-историческите ресурси могат да се дефинират като обекти или събития, изцяло създадени от човека. В тазии връзка те се отличават с някои характерни особености – възможност за планиране, по лесна поддръжка и управление. Това са все положителни качества, които им дават предимство пред природните ресурси. Тези ресурси се оценяват като капацитет, степен на въздействие(атрактивност) и степен на изменение (в резултат от туризма).

 

КОМЕРСИАЛИЗИРАНЕ НА КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКОТО НАСЛЕДСТВО

 

Обектите на културно-историческото наследство са по-тясно или по-широко застъпени в офертите за чуждестранни туристи на всяка туристическа страна. За страните с по-неблагоприятни климатични условия и с по-ограничени природни ресурси те определят облика на туристическия продукт. Комерсиализирането на културно-историческото наследство чрез каналите на международния туризъм се осъществява по 3 начина.

Първият е предлагане на специализирани групови маршрутно-познавателни пътувания чрез програмите на чуждестранните фирми, в страната изпраща туристи. Обикновено се съставят различни варианти на специализирана програма по професионален, възрастов или друг признак на евнтуалните клиенти.

Вторият е предлагане на комбинирани групови пътувания, включващи рекреация (на море , планина или в балнеокурорт) и маршрутно-познавателна обиколка чрез програмите на туристическите фирми от страната еметьор.

Третият е продажба на място в приемащата страна на екскурзии и обикиколки с посещения на културно-исторически обекти за чуждестранните туристи, пристигнали с основна цел рекреация, лечение, участие в конгресни мироприятия и делови срещи, гостуване или транзитно преминаване.

Няколко са положителните резултати от включването на обектите на културно-историческото наследство в активния международен туризъм на отделните държави. Наи-важните от тях са:а) стимулира се издирването, регистрирането и класифицирането на паметниците на материалната и духовната култура,а също така и тяхното реставриране, експониране и опазване; б)разширява се гамата на националното туристическо предлагане за чужденци; в)повишава се атрактивността на другите видове туризъм – рекреативен, медицински, конгресен, делови, транзитен и пр.; г)реализират се валутни преходи както от продажбата на основни и допълнителни туристически услуги за специализираните маршрутно-познавателните турове, така и от продажбата на краткотрайни екскурзии и обиколки с посещение на културно-исторически обекти; д)подпомага се икономическото развитие на териториите, притежаващи атрактивни културно-исторически обекти чрез тяхното включване в туристическата дейност.

Трябва да се отбележи, че при определени условия туризмът може да окаже негативно влияние върху културно-историческото наследство – увреждания на някои археологически, архитектурни и други паметници от масови посещения, неумело изваршени реставрационни и адаптационни работи, грешки в експонирането и т.н., но при достътчна предвидливост, професионализъм и подходяща организация, подобни отрицателни въдействия могат да бъдат избегнати или бързо преодолени.

 

ПРОБЛЕМИ СЪПЪТСВАЩИ ОПОЗНАВАНЕТО НА КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКОТО НАСЛЕДСТВО

Началните стъпки на съвременния български международен туризъм са насочни главно към използването на морските рекреационни ресурси. Наред с това значителен относителен дял имат транзитните преминавания и деловите посещения на чудестранните туристи. Доста по-късно в офертите на активния междунариден туризъм на страната навлизат обектите на културно историческото наследство – отначало като съпътстващи морския рекреативен и делови туризъм, а след това и като солидна основа на маршрутно опознавателните пътувания за чужденци.

Настъпателното развитие на маршрутно-познавателния туризъм и на екскурзиите и обиколките с посещение на обекти на културно-историческото наследство за чуждестранни туристи среща някои пречки и поражда редица проблеми. Едни от по важните са: а)незадоволителните темпове на реставрационните работи по някои паметници на културата, което забавя тяхното включване в туристичвските маршрути; б)организационни слабости във връзка с посрещането, настаняването, транспортирането и придружаването на туристите от чужбина; в)неуточнени финансови и валутни отношения между туристическите предприятия при комбинираните пребивавания на чуждестранните туристи; г)придържане към малко на брой традиционни маршрути за груповите пътувания на чужденци, въпреки наличието на интересни паметници на културата в нетрадиционни за туристическите посещения кътчета на страната; д)недостатачна изграденост и надежност на националната техническа инфраструктура (водоснабдяване, електроснабдяване, транспорт и т.н.), което нарушава стандарта на туристическото обслужване; е)ограничени средства за рекламна дейност и незадоволителното качество на някои от материалите, предназначени за чуждестранните туристи; ж)проспуски в подбора на кадрите, които осъшествяват информационната и търговската дейност в страната.

Определено може да се твърди, че за всеки от горните проблеми може да се намери подходящо решение, тъй като в по-голямата си част те са организационни и финансови.Някои са възниквали на демографска и образователно-професионална основа.

 

СРЕДНОСТАРОПЛАНИНСКИ КУРОРТНО-ТУРИСТИЧЕСКИ РАЙОН

 

Културно-историческите туристически забележителности съставят голяма част от антропогенните ресурси на туризма. В същото време те са само един малък дял от цялото културно-историческо наследство. Запознавайки се с тези забележителности, посетителят се подлага на тяхното въздействие, при което изпъква ролята им на важен фактор за патриотичното възпитание на народа, за създаването на правилно отношение и грижа за тяхното опазване и съхраняване. Контактът с тях спомага за формирането и изграждането на естетически критерии и обогатява общата култура на туристите.

 

ГЕОГРАФСКО ПОЛОЖЕНИЕ

 

Въз основа на геоложки, морфохидрографски и почвено-климатични различия и почвено-климатични различия Старопланинската система се разглежда като две отделни физикогеографски единици: Главна Старопланинска верига и Предбалкан.

Средната част на Главната Старопланинска  верига има подчертано западно-източно простиране. На изток достига до седловината Вратник.  Редуват се остри върхове със седловини, равни планински поляни, скалисти зъбери със сипеи и каменни грамади. Съставена е от Златишко-Тетевенския, Троянско-Калоферския, Шипченско-Тревненки и Елено-Твърдишкия дял. В Калоферска планина се намира първенеца на Стара планина връх Ботев.

Средната част на Предбалкана се простира между Малък Искър и Стара река. Включва Васильова планина, Деветашкото плато, Ловчанските, Севлиевските и Търновските планини и Антоновския рид.

 

КЛИМАТ

 

В Главната Старопланинска верига средната годишна температура от подножието към билото се понижава, а валежите се увеличават, като достигат до 1200мм. В Стара планина могат да се разграничат 3 климатични разновидности: преходно континентален, умерено континентален и планински. Преходноконтинентален климат имат източните най-ниски дялове и особено склоновете с южно изложение. Умерено континентален климат имат земите до 1500м надморска височина. Планинският климат се проявявя в пояса с над 1500м надморска височина.

Предбалканът се отличава с умерено континентален климат, характеризиращ се  с отрицателна средна януарска и висока юлска температура, както и с голяма температурна амплитуда. Годишните валежи се колебаят между 600мм и 1000мм, а сняг се задържа от 3 до 4 ½ месеца. В котловините през зимата се образуват температурни инверсии.

 

ВОДИ

 

В тясна врузка с климата и подстилащата повърхнина е режимът на реките. За реките със снежно-дъждовен режим е характерно закъснение на максимума на речния отток – през април, май. Такъв режем имат реките във високия планински пояс. Дъждовен-снежен режим имат реките в пояса с надморска височина между 800м и 1500м. В земите с хълмист релеф с южно изложение се наблюдава речен режим, съвпадащ с дъждовния максимум.

Реките в Предбалканът се отличават с  дъждовно-снежен, дъждовен и карстов речен режим. Реките с дъждовно-снежен режим имат ранен пролтен максимум на оттока(март-април). В Средния Предбалкан наличието на варовикови скали е обусловило обособяването на карстов речен режим. Такъв режим има р.Вит северно от с.Гложене и карстовият извор Глава Панега. Средният Предбалкан се оводнява от реките Вит, Осъм, Видима, Росица, Янтра, Джулюнишка и Стара река.

 

ПОЧВИ, РАСТИТЕЛНОСТ И ЖИВОТИНСКИ СВЯТ

 

 

Климатичните условия, експозицията на склоновете и голямата надморска височина на Стара планина са обусловили височинното разпространение на почвите и растителността. Както по северните така и по южните склонове на планината се забелязва редуване отдолу нагоре поясите на сивите, светлокафявите и тъмнокафявите горски почви. В съответсвие с почвите съществува редуване на широколистна, главно букова горска растителност, с иглолистни видове. В най-ниския пояс, където се чувста топлото климатично влияние и наличието на топлолюбива широколистна горска растителност, се наблюдава разпространението на каналените горски почви. Ниските речни тераси  са заети от алувиално-ливадни почви, върху които вирее влаголюбива тревна растителност. В Предбалканът има благоприятни условия за отглеждане на трайни насъждения (балкански сливи, малини,касис, череши, праскови), както и лозя и фуражни култури (люцерна, репко, детелина) и картофи, от зърнените култури предимно ръж. Поясът с надморска височина над 1800м е зает с планинско-ливадни и различни тревисти растения. В алпийските части с варовик се среща еделвайс (на Козя стена, Зли връх). В най-високите алпийски части са установени алпийски животни (дива коза). От едрите бозайници се срещат сърната, благородният елен, дивата свиня и др. В Предбалканът са характерни животните които обитават пояса на широколистните гори.

 

СТОПАНСКА ОЦЕНКА НА ПРИРОДНИТЕ РЕСУРСИ

 

В Старопланинската  област има подходящи условия за отглеждане на овощни култури, лозя, малини и ягоди. Главната Старопланинска верига е богата на алпийски пасища, които се използват в овцевъдството и говедовъдството.

Независимо от голямата надморска височина областта е лесно проходима. Удобни пътища са прокарани през седловините , проходите проломите и долинните разширения на реките.

Обширните горски масиви се използват от многобройните дървообработващи предприятия, разположени в областта.

В цялата Старопланинска област има много природни забележителности, феномени и резервати, многобройни пещери.

 

КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКИТЕ ОБЕКТИ В СРЕДНОСТАРОПЛАНИНСКИЯ КУРОРТНО-ТУРИСТИЧЕСКИ РАЙОН

 

Средностаропланинският курортно-туристически район е с изключително богато културно-историческо наследство, поради това че тази територия е била винаги непосредствено сварзана с историческото и културноро ни развитие. В района се наброяват приблизително 4080 културно-исторически забележителности. В списъка на паметниците на културата с национално значение в района са включени 350 обекта, които са обособени от следните групи: художествени, архитектурни, исторически и археологически паметници.

Според вида, функциите и датирането различаваме няколко групи културно-исторически паметници и места,които са обекти на туризъм.

 

А) ИСТОРИКО-АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОБЕКТИ

-Праисторически-археологически обекти. Наличието на множество карстови пещери в Средния Предбалкан е създало условия за заселването им от най-дълбока древност. Следи от праисторическия човек са открити в Момините пещери, Бачо Киро и Голямата пещера край Дряново, в пещерата в местността Пролеза при с.Янтра, в неолитна пещера в местността Витата стена при с.Здравковец, в Табашката пещера в местността Башбунар. В списъка на културно-историческите обекти с национално значение в района са посочени 15 обитавани пещери. Безспорна е тяхната голяма историко-архиелогическа стойност, но малка част от тях са адаптирани и аранжирани за масови посещения. По тази причина само няколко пещери могат да се приемат засега като туристически обекти – Бачо Киро, Моровица и др.

-Паметници на тракийското културно наследство са предимно останки от крепости, светилища и надгробни могили.По-известни крепости има в Голям Острец, Троянско и др. Изключително голям е броят на селищните и надгробните могили от този период, като 160 са обявени за паметници с национално значение.

-Обекти от по-късната античност и римското владичество. Това са останки от селища, крепости, акведукти, римски крайпътни станции и др. С най-изявена рекреационна стойност е римският град Никополис ад Иструм, на 3,5 км южно от с.Никюп. Разкопки и останки от антични крепости има край с.Гостилица, с.Здравковец, Златарица. Разкрити са и единични обекти на археологическото наследство от този период, като: римската крайпътна станция Дорионис край с.Слатина, римска вила в Пресово и др.

-Паметници от Първата и Втората българска държава са най-широко застъпени от всички историко-археологически обекти в разглежданата територия. Това исторически е обусловено поради факта, че тези земи са играли важна роля през посочените периоди от нашето развитие. Можем да отбележим следните обекти с ценни архитектурни, исторически и художествени качества: архитектурно-музеийни резервати Царевец, Трапезица, Момина крепост, реставрираните църкви „Св. Петър и Павел”, „Св. Димитър Солунски”, „Св. 40 мъченици” – В. Търново и др.

 Б) МАНАСТИРИ И ЦЪРКВИ

Обособяването на тези културно-исторически обекти в една група се обяснява с техните специфични функции, с териториалното им отделяне (най-вече на манастирите) от останалите антропогенни обекти в извън селищна, сравнително ненарушена природна среда. При тях най-пълноценно се е осъществявал синтезът на изкуствата и те с право могат да се окачествят като първостепенни художествено-исторически паметници. В списъците на паметниците на културата с национално значение, като архитектурни и художествени паметници са посочени манастирите: Калифаревски, Плаковски, Дряновски, както и църквите: „Св. Кирил и Методий”, „Св. Константин и Елена”, „Св.Спас” във В. Търново, „Св. Никола” в Елена, „Св. Георги”, „Св. Димитър” в с.Арбанаси и др.

Независимо от относителната териториална самостоятелност, посещенията не могат да бъдат обвързани с разглеждането и запознаването и с други туристически обекти в близост както от природен, така и от антропогенен характер. Освен това туристите, привлечени към тези културно-исторически обекти, са с по-широки интереси и с по-висока култура, което позволява манастирите и църквите от Средностаропланинския район да бъдат включени в специализирани маршрути, които да задоволяват различни изисквания

В)АРХИТЕКТУРНО-ЕТНОГРАФСКИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

В тази група са включени обекти с ценни архитектурни и етнографски стойности, които са притегателен мотив за развитие на туризма на територията на района. По-голямата част от тях са свързани с Възрожденската ни култура и бит. По-известни забележителности са: архитектурният резерват с.Арбанаси, където 36 къщи са обявени за архитектурни паметници, сградата на Априловската гимназия и часовниковата кула в Габрово, архитектурно-етнографския комплекс „Етъра” в Елена, отделни къщи и обекти в Златарица, Севлиево, Ловеч, Тетевен, Троян и други.

-Обекти и места, свързани със събития от по-новата ни история. Националноосвободителните борби на българския народ.  Периодите, свързани с борбите на народите за запазване на националното ни съзнание, за извоюване и съхраняване на свободата, са оставили траен отпечатък по тези земи. Някои от по известните паметници, издигнати в чест на загиналите, са: Къкринското ханче, паметникът на Васил Левски в Ловеч, лобното място на Бенковски в местността Костина, паметникът на Априлското въстание в Батошево и много, много други.

Г)МУЗЕИ И МЕМОРИАЛНИ КОМПЛЕКСИ

Територията на Средностаропланинския курортно-туристически район е покрита с гъста музейна мрежа. В нея са включени както музеите, така и музейните сбирки, художествени галерии и мемориалните комплекси. По-интересни културно-исторически забележителности от такъв характер са музейната природонаучна сбирка в с. Черни Осъм, музейната сбирка в Троян, мемориалният комплекс „Шипка-Бузлуджа” и други.

 

В този район  е налице пълна интеграция на всички културно-исторически ценности и се разкриват големи природно-рекреационни и естетически възможности за развитие на туристико-познавателна и рекреационна дейност.

 

ВЕЛИКО ТЪРНОВО

 

Един от градовете с изключително богато културно-историческо наследство това е Велико Търново. Град, красиво разположен върху и около историческите хълмове Света гора, Царевец, Трапезица и други, сред които живописно се вие река Янтра, по двата бряга на която сякаш са надвиснали една над друга търновските къщи. Намира се на 241 км североизточно от София, на 85 км източно от Ловеч, на 46 км североизточно от Габрово, на 50 км източно от Севлиево, на 42 км североизточно от Трявна, на 105 км югозападно от Горна Оряховица. Обалстен център.

 

 

ИСТОРИЯ

 

Блестяща столица на Българското царство през 12 – 14 век. Градът е символ на българската държава и всяко кътче в него е история. Едни от най-ранните поселения са открити на хълма Трапезица. Съществувалото тракийско селище е укрепено вероятно през 6-5 век пр.Хр. В последните години на 5 век на Царевец е изграден късноантичен ранновизантийски  град крепост. От 7 век се създава  средновековно българско селище, което се развива и разраства, превръщайки се в укрепен град и значителен стопански център, просъществувал и по време  на византийското владичество. За произхода на името има различни предположения. Според едни от тях то идва от терн (трън) развивайки се през годините в Тернов, Трънов, Търнов, Търновград, Търново и Велико Търново. Двете главни средновековни крепости се издигали на Царевец и Трапезица. Във „вътрешния град” живеели занаятчиите и местни търговци. Кварталите, оформящи вътрешния град, имали също крепостна защита. След въстанието на Асен и Петър (1185-1187г.) византийското владичество в отхвърлено и Търновград е провъзгласен за столица на въстановената българска държава (1186-1393). Тези два века са златни за историята на града. През този период Българската държава достига върховете на своето развитие. Тук се строят великолепни дворци, манастири, църкви, крепости, мостове, големи сгради. През 1939г. България пада под турско робство. В годините на българското възраждане Търново отново се превръща в оживен търговски, занаятчийски и просветен център. На 7 юли 1877г. Велико Търново е освободен. След Освобождението тук се полагат основите на новата българска държава. През април 1879г. в Търново е приета Търновската конституция. През 1885г. е взето решението за признаване на Съединението на Княжество България и Източна Румелия, и пак тук, на 22 септември 1908г., е провъзгласена независимостта на България.

И въпреки че столица на България след Освобождението става София, Велико Търново продължава да бъде светиня за всички българи. Градът е родно място на възрожденския деятел и книжовник Петко Р. Славейков, на революционерите Велчо Атанасов, Стефан Стамболов, на учените Георги  и Васил Златарски, на художника Борис Денев, на писателя Емилиян Станев и на много други видни българи.

 

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

 

Част от територията на Велико Търново е обявена  за музеен резерват с три  зони, в които влиза територията на с. Арбанаси.

-Архитектурно-музеен резерват „Царевец” На хълма Царевец се е намирала цитаделата (укреплена централна част). В тази главна крепост  се е издигал Дворецът на българските царе. В тази самостоятелна крепост се разположени представителните и административните сгради, свързани с функционирането на властта и царските покои. Тук се намира и дворцовата църква „Св. Параскева”, в която са погребани представители на управляващата династия. На най-високото място на хълма се е извисявала Резиденцията на българските патриарси -  архитектурен комплекс от сгради, оформен като самостоятелна крепост във вид на многоъгълник. В средата на вътрешния двор е разположен патриаршеския храм „Свето Възнесение Господне” – кръстокуполна, триапсидна църква с два притвора. Към южната фасада на църквата е открито помещение, което е било кула-камбанария – рядко срещано явление в балканската средновековна архитектура. Разкритите многобройни фрагменти от разноцветен мрамор свидетелстват за богатата украса на храма. Особено красива е била подовата музайка. В църкваъа са се съхранявали пренесените от цар Калоян мощи на св. Михаил Воин – български болярин, почитан като воин и лечител. В цитаделата са разположени и два комплекса, обитавани от представители на аристокрацията. Останалата площ е гъсто застроена с двуетажни жилища, обособени в квартали. Открити са основите на над 320 жилищни и стопански сгради. Всеки квартал имал свой храм. Досега при археологическите проучвания са разкрити 23 църкви (4 са ранновизантийски) и пет градски манастирски комплекса. В североизточния край на хълма Царевец, злокобно надвиснала над Янтра, е Лобната скала, откъдето са били хвърляни осъдените предатели. В югоизточния край на Царевец се е извисявала бойна кула, охраняваща Франкхисарската порта и водохранилището на Янтра. Преданието свързва тази кула с името на император Балдуин, известна като Балдуиновата кула, е реставрирана през 1930 – 1932г.

-Крепостта на хълма Трапезица е била втората по значение след тази на Царевец, През 12-14век тя била наричана „славният град Трапезица”. Укрепена със  здрави крепостни стени, тя също е била плътно застроена с жилища. Издигнати били и 17 храма. В тази крепост е бил разположен манастирът „Св. Иван Рилски”, в който през 1194-1195г. са пренесени мощите на рилския чудотворец, съхранявани там почти три столетия. Пак на Трапезица, в църквата „Св. Апостоли”, били преместени по времето на Калоян мощите на св.Гавраил Лесновски.

-Кварталът Асенова крепост (между Царевец и Трапезица) представлявал главната част на външния град. Тук били изградени редица църкви и манастири. До днес са се запазили (някои силно повредени) 4 църкви, които представляват ценни български средновековни паметници с историческа и архитектурна стойност. Запазените стенописи в тези храмове са свидетели за изключително високите художествени, религиозни и философски ценности на епохата.

-Църквата „Св. Димитър” е пряко свързана с българската история. През освещаването и през 1185г. българските боляри братята Петър и Асен обявяват въстание против византийското владичество. Въстанието завършва успешно и Търновград е обявен за столица. В тази църква са коронясани владетелите на възобновената българска държава – Асен, Петър и Калоян. Църквата е изцяло реставрирана.

-Църквата „Св. Четиридесет мъченици” е може би най-популярният средновековен паметник у нас. Издигната е по заповед на цар Иван Асен II  в чест на голямата победа на българите над византийците на 22март 1230г. при Клототница. През 13 -14в. тя е била една от най-красивите и богати църкви на царството. Значително е пострадала по време на турското иго, когато е превърната в джамия, стенописите и замазани с вар, а иконите и иконостасът изгорени. Запазени са изключително ценни колони: Асенова колона с надпис, посветен на историческата победа на българите през 1230г., Омуртаговата колона с надпис отразяващ  строителната дейност и житейската философия на хан Омуртаг, и колоната от крепостта Родосто. През 1972г. в североизточната част на църквата е открито християнско погребение и масивен златен пръстен-печат с надпис Калоянов пръстен. Според специалисти това е гроба на цар Калоян. Днес църквата е основно реставрирана.

-Църквата „ Св. Апостоли Петър и Павел” се намира на левия бряг на Янтра, в северното подножие на Царевец, свързана с калдаръмен път през малката (Асенова) порта. Изграждането на църквата се свързва с името на цар Калоян. В богатата стенописна украса се различават три етапа – от 14в., 16в. ,17в. След падането на града под турска власт в нея е била преместена българската патриаршия и цялата патриаршеска библиотека. В тази църква около две години е служил българският патриарх Евтимий Търновски, преди да бъде изпратен на заточение през 1393г.

–Църквата „Св. Герорги”   е сравнително малка и е построена на мястото на средновековна българска църква. Свързва се с царуването на Иван Александър (при реставрационни и укрепителни работи се откриха част от нейната апсида). Разрушена от турците, тя е въстановена 1612г. Интересни са стенописите, сътворени в духа на Търновската художествена школа.

–Хълмът Цвета гора  (третият хълм от столицата Търновград) се издига южно от Царевец. Наречен е така по подобие на Антонската Света гора. В този оживен духовен и културен център на българската държава са били издигнати множество църкви и манастири, в които е развивана богата книжовна дейност. В най-големия от манастирите „Св. Богородица Пътеводителка”, е процъфтявала дейността на Търновската художествена школа, пряко свързана с видния художник и духовник Патриарх Евтимий Търновски. Манастирът е разрушен след падането на България под турска власт. Днес на Света гора се извисява Великотърновският Университет „Св. св Кирил и Методий”

-Девинград   крепостта, която се намира източно от Царевец, е известна и като „Момина крепост”. Средновековното име е известно от надпис върху мраморна плоча. Разкопки е правил през 40-те години на миналия век д-р Иван Велков. В западното подножие на Момина крепост  са разкрити жилища-землянки, облицовани с еднолицева каменна зидария, и две средновековни църкви.

Всяка разходка из Велико Търново крие изненадващи срещи и едно, характерно само за този град, усещане за история и простор едновременно.

Много и впечатляаващи са културно-историческите паметници в града. Някои от тях, истински шедьоври, са сътворени от големия възрожденски строител – първомайсторът Никола Фичев: църквите „Св. св Константин и Елена” (1872-1874), „Св. св Кирил и Методий” (1861г.), Къщата с маймунката (1849г.), Ханът на Хаджи Николи (1858г.) и др. Богата  и интересна историческа съдба има Конакът (днес Музей „Възраждане и Учредително събрание”) построен през 1872г. от Кольо Фичето: през 1873г. тук е рапитван заловеният Апостол на българската свобода Васил Левски; след кървавото потушаване на Априлското въстание праз 1876г.  в тази сграда е заседавал турският съд, съдил революционерите Бачо Киро, Цанко Дюстабанов, Георги Измирлиев, Иван Семерджиев и др.; през 1877г. пред Конака търновци приветстват руските освободители; през 1879г. тук заседават учредително събрание (изработило Първата българска конституция) и Първото Велико Народно събрание, а през 1885г. е взето решението за признаване на Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Този музей заедно с Археологическия музей, църковния и етнографските комплекси, музеяат „Нова История” и резерватите „Царевец” и „Арбанаси” са части от Регионалния исторически музей във Велико Търново.

-Етнографският комлекс Самоводската чаршия е типична възрожденска улица със занаятчийски работилнички, магазинчета и харктерни къщи. Търновска е и атмосферата по улица „Гурко”, където сред редица антични или реставрирани къщи се откроява с аржитектурното си оформление Сарафкината къща (1861г.) с етнографската експозиция „Народното изкуство във Великотърновския край”.

-Художествена галерия. Къща-музей „Емилиян Станев”. Затворът музей (1862г.), където са били затворени борците за народно свобода Васил Левски, Филип Тотю, Стефан Караджа, Бачо Киро.

МУЗЕИ

-Архиеологическия музей (експозиция „Велико Търново – столица на Второто българско царство”) ул.”Иванка Ботева”2 (в сградата , строенапо проект на арх. А. Дамянов и арх. В. Хашнов през 1939- 1945г.)

В първата зала е представено богатото праисторическо наследство на Великотърновския край ( материали от еменската пещера; Хотница, Самоводене, Качица край Велико Търново, материали от тракийското селище на Царевец). Втората зала показва материали от римските градове Никополис ад Иструм и Нове; производствени съоражения и продукията на керамичните центрове на територията на Никополис ад Иструм ( Бутово, Хотница и Павликени)

Основната част на експозицията представя материалната култура и изкуството през Среновековието. С планове, графични реконструкции и богат оригинален материал е показан материалната култура и изкуството на столицата на Второто българско царство: представени са архитектурно-декоративни детайли; развтието на занаятчийството. Особено място е отделено на архитектурата на царския дворец и Патриаршията заедно с намерените в тях архитектурни детайли; църковна архитектура, грънчарство, като особено място е отделено на многообразието на търновската сграфито керамика; монетосеченето на търновските царе.

Новата експозиция е от 1985г. (посветена на 800-годишнината от въстанието на Асеневци и възобновяването на българската държава).

-Музей „Възраждане и Уредително събрание” Експозицияата е подредена във връзка с 800-годишнината на Асеневци в посроената от майстор Кольо Фичето сграда на стария конак. На два етажа се показват възрожденската епоха в областта и революционните борби на търновци, а на третия етаж е въстановена обстановката от Учредителното събрание.

-Експозиция на градския тип  е подредена в Сарафкината къща разположена на живописната улица „Гурко” 88. През 2001г. бе открита обновената експозиция- показани са битът и облеклото на търновци, градския интериор.

Експозиция в родната къща на П. Р. Славейков ( в старата част на града – улица „Драгоман” 15 ).  Чрез документален и снимков материал са показани важни моменти от живота на известния търновец – писател, ощественик, политик, весникар.

-Еспозиция „Нова и най-нова история” . Подредена е в сграда, която е близо до музея „Възраждане и Учредително събрание” – на пл. Съединение. Представлява постоянна експозиция, посветена на българската държавност.

-Експозиция в родната къща на Леон Филипов (ул. „Кефалов”11) Подредени са макети, рисунки и чертежи, бележки на Леон Филипов – дългогодишен член на Архиелогическия комитет при читалище „Надежда”. Правил е рисунки, скици и планове на най-известните търновски паметници. Особено голяма е неговата заслуга за документиране на много паметници, пострадали от земетрсението през 1913г. Участвал е във въстановителните работи на църквите в Търново и Арбанаси. Дарява макетите и къщите си на Историческия музей, където сега е подредена експозицията.

-Къща-музей „Емилиян Стенев”. Експозицията е подредена в реставрираната къща на Емилиан Станев на Самоводската чаршия. Дело е на големия режисьор Въло Радев. С традиционни и модерни изразни средства е проследен житейският път на човека и твореца Емилияан Станев. Показани са лични вещи , бългаски и чуждестранни издания на богатото му творчество.

 

ПАМЕТНИЦИ

-Паметника на Асеневци намира се на живописен полуостров, обиколен от река Янтра, в непосредствена близост до Стамболовия мост и интерхотел „Велико Търново”. Посветен е на водителите на освободителното движение против Византия Петър и Асен, Калоян и Иван Асен Втори – разришили и утвърдили Второто българско царство.

Паметникът е открит през 1985г. в чест на 800-годишнината от въстановяването на бългрската държава и избора на Търнов за столица. Проектът е дело на скулптура Крум Дамянов.

 

Художествена галерия с постоянна екпозиция „Велико Търново през погледа на художника  В нея са събрани най-добрите произведения на български художници, рисували Търново и пресъздали значими събития от Второто българско царство.

 

-Аудио-визуален спектакъл „Звук и светлина” – едно вълнуващо и впечатляавощо преживяване.  С изразните срества на музиката и художественото осветление оживяват архитектурните останки на Царевец, пресъздават се събитията  от Второто българско царство. Постановката е дело на режисьора Въло Радев, а изпълнението е на чешката фирма „Арт Центрум”.

 

СЕЛО АРБАНАСИ

На 4км от Велико Търново. Един от най-посещаваните туристически обекти в България. Тук всичко е истинско – уникалната архитектура на арбанашките къщи, старинните улички, някогашните чешми, вълнуващите стенописи, икони и оригиалните иконостаси, в забележителните му църкви и манастири.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ 

-Констанцалиевата къща (17в.)  впечатлява с монументалната си архитектура. Тя е същинска къща крепост. В приземния ѝ  етаж, изграден от камък са разположени: жилище за пазачи, стая за прислугата, мази, складове за стоки, конюшня, скривалище, стълбище, свързващо скривалището с етажа. Главният е здраво защитен с масивна обкована врата. На втория етаж се намират гостните стаи, затвореният приемен салон, дневните, спалните и сервизните помещения. Всичко тук свидетелства  за виското майсторство и тънкия художествен усет на българските строители – зидани печки, декоративни тавани, пещи, долапи, гипсови орнаменти.

-Хаджиилиевата къща  с великолепен параден вход и широки стълбище. Целия жилищен етаж се отоплява със зидани печки. Гостните стаи са богато украсени. Рамките на вратите,  капаците на прозорците и долапите са резбовани.

-Църквата „Рождество Христово” е най-старата арбанашка църква, градена на няколко етапа. Иконостасът е едно от най-старите произведения на дърворезбата по българските земи. По-голямата част от изображенията в галерията са от 1649г.  Стенописите в наоса (мъжкото отделение) са завършени 1681г.

-Църквата „Св. Архангели Михаил и Гавраил е една от богатите архитектурни разновидности на арбанашките църкви. Наосът на храма е построен и зографисан през 17в. Изписването на храма е завършено през 1760г.

Изключително културно богатсво представляават манастирите : „Св. Преображение Господне”, „Св. Троица”, Калифаревският манастир „Рождество Богородично”. Както ѝ античния град Никополис ад Иструм

 

ОСНОВНИ ГРУПИ ОБЕКТИ

Обектите с национално значение предизвикват интерес сред най-широк кръг посетители, като са и основен мотив при развитието на международния  и вътрешния маршрутно-познавателен туризъм. Голяма брой културно-исторически паметници не представляват интерес за масов туризъм. Това се отнася за значителното количество селищни и надгробни могили, които са обекти предимно за специалисти. Те могат да бъдат включени в специализиран туристически маршрут. Същото е в сила и за някои  от пещерите, обявени за национални културни паметници.

При формирането на атрактивността и възможностите на културно-историческите паметници и места за развитие на туризъм се обособяват 4 основни групи.

1)      В първата влизат такива забележителности, които са с международно значение и могат да се приемат като важни обекти за международен туризъм. Някои от тях са: Никополис ад Иструм, археологическия резерват „Царевец”, реставрираните църкви във В. Търново, Преображенскии, Дряновски, Трояански, Калифаревски и други манастири. Редица възрожденски къщи във Велико Търново и Елена, с. Арбанаси и др.

2)      Във втората група са включени културно-исторически паметници. Това са обекти с национално значение, подходящи за развитие на маршрутно-познавателния туризъм, като някои от тях са включени в 100-те национални туристически обекта: реставрираните къщи  в Трявна, Градският исторически музей в Тетевен, пещерата Бачо Киро, х. Партизански край Габрово.

3)      Третата група са културно-историческите паметници с регионално и местно значение за развтието на туризма. Това са забележителности, които биха могли да бъдат включени като допълнителни обекти в редица маршрути.

4)      Последната група включва предимно останки от тракийски, римски и по-късни крепости, които все още не са напълно адаптирани за масово посещение и представляват интерес само за специалисти.

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Почти всички изследвани обекти, разположени в този район, са подходящи за посещения от широк кръг посетители. Много малък брой забележителности имат международна известност, което е свързано преди всичко със слабата реклама на техните атрактивни качества. Тези ценни обекти с безспорни достойнства трябва да бъдат широко популяризирани не само у нас, а и в чужбина, което ще допринесе за засилване на интереса към нашето богато наследство. По-голяма част от изследваните забележителности са сравнително добре обезпечени. Това в най-голяама степен е валидно за обектите, разположени в селищна или в непосредствена близост до тях. Проучените обекти имат голямо културно-историческо значение, което в съчетание с техните архитектурно-композиционни и естетически качества е предпоставка за развитието на туризма.

Данните за материално-техническата база на туризма при самите обекти или в непосредствена близост, показват една сравнително добра осигуреност. Облагодетелсвани са забележителности , които са разположени в селищна среда и по-точнов селща с изявени туристически фукции и традиции. Анализът на състоянието на околната на културно-историчеките паметници среда показва, че най-тежко положение са обектите, разположени в големи населени места. Силно урбанизираната среда, наличието на замърсяаване  и шум се отразяват неблагоприятно върху това ценно наследство.

Друга възможност за съхранение на културно-историческото наследство е обособяването на най-ценните паметници в отделни резервати. На територияата на изследвания район те са седем.

Броят, качествата и състоянието на културно историческите паметници и места на проучваната територия са предпоставка за развитието на маршрутно-познавателен туризъм, който може  да бъде комбиниран с краткотраен, дълготраен, делови, селски и други видове туризъм.

Богатото културно-историческо наследство предоставя големи възможности за развитието на туризма и отдиха в Средностаропланинския курортно-туристически район. Това е едно огромно национално богатсво, към което трябва да се подхожда с необходимото внимание и грижа за неговото опазване и съхранение.

 

   

  


 

Възрожденска култура и изкуство

Публикувано на от
Отговор

Ранновъзрожденското изкуство поставя посоките по  които ще се движи нашето изкуство през Възраждането. Първоначално то се развива с бавни и застинали темпове. Промени настъпват едва през 18 век. Тези промени  се състят в едно повдигане на нивото на производствените сили в обществото. Започва развитие на търговията и постепено натрупване на капитали у  хората. Натрупването на средства води до промяна светогледа на хората. Те започват да купуват предмети свързани с украсата на домовете си. Развиват се редица търговски селища в които изникват работилници за луксозни стоки, за накити и златарски произведения. Тези промени в обществото се отразяват и на изкуството. В църквите стенописвани през първата половина на 18 век се появяват подписите на иконописците с това се поставя началото на освобождаването на възрожденското изкуство от религиозната идеология. Изкуството започва да отразява народното мислене. В него започват да навлизат хуманистичните идеи. То се развива  в три етапа докато  стане истинско реалистично изкуство. Първият, който ще разгледаме е до 1830г. Вторият е до Кримската война 1853-1856г. Третият е периода на революционните борби.

Главно направление в изкуството е живописта. Още от Средновековието тя е свързана с църквата и нейните канони. През Възраждането започва процес на постепено освобождаване от тези канони и преминаването към едно реалистично изкуство. Ранновъзрожденската живопис е все още свързана с религиозния мистицизъм. Образите са строги, но започват да се наблюдават и промени в израженията на лицата. С времето образите стават  по-жизнерадостни, по-близки до реалността. Това се дължи на промяната на светогледа на хората. Те вече не търсят утеха в образите на иконите. Хората чакат помощ в живота и в търговията . Затова и образите стават по-малко строги, по-малко справеддливи и се превръщат в образи живеещи в действителността. Образите не стават реалистични отведнъж , но за сметка на това вече не изглеждат неземни. Те представят идеала за мъжка и женска красота.  Така в първият период на Въжраждането се наблюдава упадък на религиозния  мистицизъм. Реализмът в живописта си проправя път бавно.

През 18 век се оформят главните иконописни школи диктуващи разавитието на живописта. Наи-старата от тях е тревненската. Нейните първи творби са още в началото на 18 век. В средата на века се оформя атонската иконописна и дърворезбарска школа. Основатели на самоковската и банската иконоописни школи  Христо Димитров и Тома Вишанов започват работа към края на века. През втората половина на 18 век в Троян се развива школата на триптиците. Това са главните иконописни школи които работят през нашето Възраждане. Те поставят началото на промените във възрожденското изкуство.

Създаването на тревненската иконописна школа е свързано с рода Витановци. Освен него в тревненската школа са работили още извести родове Захариеви, Миневи, Кънчеви и Даскалови. Тревненската школа действа предимно в Северна България. Първите икони от школата са от втората половина на 18 век. Те носят подписите на Папа Витан и на Симеон. Папа Витан е изографисал образа на Христос , Симеон е нарисувал св. Никола. И двете икони са светли, образите се открояват на небесно син фон, който надолу побелява. Лицата са бледи. Иконите са плоско, но фино работени  Епатрихалът на св Никола не е кето старите епатрихали. Той е съвременен, бродиран с цветчета. От тези иконописци са иконите  на Христос и Рождесво христово в сливенската църква “св.София”. Иконописците всеоще се придържат към религиозния мистицизъм., но се наблюдават и нови неща. Светлият колорит и съвремените облекла показват , че  художниците започват да виждат действителността.

В началото на 19 век известни тревненски майстори назоваващи се Папа Витан Коюв и Симеон Коюв, вероятно племеници на  първия Папа Витан, работят в Петропаловския манастир край Лясковец, в Капиновския манастир, в Габрово и в Трявна.   Те рисуват по иконите  добри и човечни образи на Христос и Мария, както и на светиите. Религиозният мистицизъм още не е изчезнал от тези икони. Образите гледат често настрана, те са замисссслени, далечни и лека печал струи от техните очи.

Още в началото на века по рамките на иконите,  по медалюните или по изобразените тронове се забелязват рококови орнаменти.  Йонко поп Витанов  рисува плачеща Богородица  по иконография на Гвидо Рени. Постепено изкуството на тревненските майстори се обновява. Едновремвно с това религиозният мистицизъм изчезва от техните икони. Тревненските иконописци рисуват плоско, с бисерносиви леки сенки, с леки тонове. Те обичат розовите бои- розов кармин, розов киновар, малиненочервена . Характерна е и ореховозелената, ултамаринът както и златната в детайлите.  Тревненските майстори обръщат голямо внимание на декоративната страна на творбите. Рисуват подробно цветчетата по дрехите на образите и рококовите украси по рамките. Техните Богородици са облечени в дрехи от съвременни платове. Упадъкът на религиозното чъвство в иконата е явен. В творбите лицата се усмихват, те са по народни лица. Папа Витан рисува едри и големи образи, но и в неговите творби религиозното чувство е отстъпило място на една радост от живота. Иконописците вече рисуват със светли и ясни тонове и търсят декоративни ефекти.Развоят на тревненската школа показва ясно, че църковните канони в иконописта упадат. Погледат на иконописците е отправен към действителността. Иконоте на тревненската школа се характеризират с изящен рисунак и бароков стил. Рожба на тревненските майстори е първият светски портрет. На него е изобразен Софроний Врачански. Софроний с дясната си ръка благославя, а с лявата държи владшката си патерица. Облечен е с мантия, по която  са бродирани рози. В портрета се наблюдават моменти от иконописния канон, но това е неизбежно. Лицето по своя израз не прилича на лицата от иконите, то е светско лице. Тревненската школа играе важна роля в  развитието на възрожденската живопис. Тя поставя начялото на реализма в рисунака.

Друга важна иконописна  школа е Атонската. Основана е към 1750г. Главно от българи от селата Галища (Солунско) и Карпино (в Тракия). Двама нейни представители са братята Захарий Монах и Венеамин. Те творят след 1800г. В Атон рисуват стенописи, в Иверския манастир, в параклиса посветен на Иван Предтеча.  През 1815г. В притвора на този параклис те рисуват портрети на ктитори от Котел и Шумен. Прреди да отидат в Атон те работят в Хилендарския  и в Рилския манастир. Те са рисували множество малки икони. Двамата живописци бележат голямо развитие в творбите си. Остатъци от дълбоко религиозно чувство има само в изображения на Иван Рилски, които са в ранният им период на творчество. Образът на Иван Рилски е пълен с доброта, леко печален, но сърдечен, човечн образ.  Появява се силно декоративно чъвство, всички подробности са изпипани докрай. Тази декоративност е характерна и за двамата майстори. Най-добре е представена в стенописите в костницата на Рилския манаастир, в постницата “Св. Лука”. Религиозният мистицизъм изчесзва в тези стенописи и отстъпва място на един жизнерадостен светоглед. В някой от изобразените сцени има женски образи, облечени също в модни тогава дрехи. В Рождество Богородично сред архитектурата на фона се издигат тополи , които не са с обратна перспектива, а са със съвременна права перспектива. Реалистичните черти са явни в изкуството на Венеамин и брат му Захарий Монах. Те се проявяват главно в подробностите, в ренесансовите сгради, в арките, в бароковите тронве и др.  В творбите на двамата братя се наблюдава запано влияние. Фонът е запълнен с аркада както в картините от епохата на френската революция. Западното влияние се наблюдава  още по-добре  в творбитре на Христо Димитров и Тома Вишанов, които отиват да учат във Виена в края на 18 век. Те стават основатели съответно на Самоковската и банската живописни школи.

Христо Димитров развива своята дейност между 1790 и 1835г. Има двама сина Димитър и Захарий Зограф. Работи в Атон след 1803 г . Първите му творби са правени в Самоков , в митрополитската църква “Св. Богородица”  Там той рисува икони на Христос Пантократор, Богородица Одигитрия, св. Георги, св. Димитър, Събор на архангелите и др.  Образите в ранните икони са издължени, яйцевидни лица, млечнобели с лек розов отенък. Очите са светлокафяви. Наблюдава се италианско влияние върху творбите. То личи в подробностите, в начина по който са направени облаците. Почти всичко в творбите на Хр. Димитров е повлияно от италианският академизъм, разпространил се из цяла Европа. В този първи период на нашето Въжраждане е било рано да се създаде истинска реалистична живпис. Време е в религиозната живопис да  се отрази новото разбиране за живота и за действителността. Време е религиозното изкуство да се откъсне от средновековния мистицизъм. И  това прави Хр. Димитров в своите икони и стенописи. Той рисува свой стил стенописи. В тях Мария и Христос започват да се усмихват леко и да се радват на живота.  В Пчелиново иконописецът рисува портрети на двама ктитори, Йеромонах Себастиан и митрополит Серафим. Те държат в ръцете си модел на пчелинската църква. Авторът е търсил да предаде характерните черти на лицата. По-условно е лицето на Серафим, по него образец той рисува лицата на двама светци в църквата, на Ефрем Сирин и Симеон Сръбски. Вече образите на светците не са неприкосновени. Художникът има нужда от модели за тях.

Самоковската школа има много представители от три различни рода. Най прочути са синовете на Хр. Димитров Димитър и Захарий, след тях е рода  Образописови представен от Иван и Никола Образопписови, представител на тритят род е Коста Въльов. Тези майстори творят през следващия период на Възраждането.

Другата школа от този край на България е Банската. Нейн основател е Тома Вишанов. Негови икони има в църквата “Св. Богородица” в Кюстендил, в гробищната църква в Банско, на постницата “Св. Лука” в Рилския манастир.Най ранният датиран стенопис е от “Св. Лука” от 1799г . Стенописите на църквата “Св. Богородица” в постницата “Св. Лука”са доста интересни. Те показват увлечението на Т. Вишанов по френската живопис и по специално стила рококо.  Лицата на неговите образи са малки, яйцевидни, розови и с леко заострени брадички. В притвора на параклиса Вишанов рисува поучителни сцени. В тях авторът обръща внимание на зобикалящата го среда. В сцената с магюсницата бащата иа майката , които водят своето дете, са облечени с народни македонски дрехи. Изкуството на Т. Вишанов е весело, леко жизнерадостно. В сцената със загиващите от буря в морето той дири хумористични подробности. Освен френското роко стенописите на Вишанов носят нещо и от немския реализъм. Този характерен реализъм  личи най-добре в иконите му в църквата в Банско. Те са шест на брой. Образите не са далечни и мистични, а са изпълнени с реализъм. Излъчват нещо грубо и селско. Лицата на светците нямат нищо общо с митичната  византийска иконопис. Всичко е реалистично и се различава от вкусовете на духовенството и останалите иконописци.  Т. Вишанов е първият възрожденски иконописеац, който рисува  реалистично. Той се съсредоточава върху  заобикалящата ни действителност . Заедно със своя син Димитър Молеров и внука си Симеон развиват Банската школа.

Освен трененската школа в Северна България работи още една, известна като школата на Триптиците. Нейните творци работят от средата на 18в. до втората половина на 19 век. Школата на триптиците изработва серийно малки трптици от тънки дъски с образите на Мария в средата и други светци на капаците. Също така изработват и диптици и иконостасни икони. Произведенията на тази школа са груби и бързо изработени от слаби майстори, но са широко разпространени във всяка българска къща. Тъйкато са евтини и с многото си образи играят ролята на семейни ионостаси. Това е евтино изкуство за народа. Най-често изобразявани  светии са Св. Петка, Св. Марина, Св. Георги и Св. Димитър на коне. Главен център на школата  е Троян и оклните села. Произведенията на школата на триптиците са предимно за народа. Те представят упадъка в религиозната живопис и задоволството на хората от едно слабо изкуство. Художниците от школата не внасят нищо ново във възрожденското изкуство, но те започват разбиването на византийския мистицизъм. Образите по иконите са далеч от църковните изисквания. В същото време са далеч и от действителностра,  но пък са достатъчно добри да задоволят народноте потребности.

Освен живописта през Възраждането се развиват  приложните изкуства и гравюрата. Гравюрата се разпространява с първите печатни книги идващи от Русия. Тя е единственото средество за илюстроване на книгите. В България гравюрата се развива главно в манастирите. Първият манастир у нас използващ пресата е Рилският. Отначало изображенията  преплитат действителност с недействителност. Първите пейзажи в изкуството са именно в грвюрата. Отначало манастирите поставят задача на някой иконописец да нарисува композицията на гравюрата след това тя е изпращана в Москва или Виена  където гравьори я рисуват на мадна плоча. Често чуждите гравьори преработват някой детайли според собственото си разбиране. Така гравюрите стават  една смесица от религиозен мистицизъм  и реализъм.

Първата щампа издадена от Рилският манастир е от 1792г , рисунката за нея е правена от Захарий Монах.  В долната и част е представен манастира в момента когато са посрешнати мощите на Иван Рилски от Търново през 1469г . Манастирът е представен панорамно в зрителна перспектива.  Над тази сцена е представен светеца  в игуменско облекло, а от двете му страни са изобразени осем сцени от живот му.  Всяка сцена е обградена с рококови рамки. Над светеца е изображението на светата тройца. През 1800г в Москва е гравирана рисунка на Т. Вишанов, която е щампа за Рилския манастир. Гравюрата е по реалистична от първата. Образите  са добре композирани и са представени в зрителна перспектива.

Друга интересна щампа е тази на  Бачковския манастир. Гравюрата представя празника на манастира, шествието на иконата на св.Богродица на 28 август. Фантастичните елементи са намалени до  крайност. Горе се вижда светата тройца, а по-долу образите на манастирските ктитори Григори Пакурян и брат му  Алекси Комнин, Гавраил и Георги.  Манастирът е нарисуван в обратна перспектива. Пейзажът на околността е предаден картографски. Главно място в гравюрата заема шествието, отпред са кардиналите след тях са носачите  на иконата, след тях се двамата клепари и накрая игумена и монасите.

Пурвите български опити за гравиране са в манастира “Св. Иван Рилски” край Враца. На щампата от манастира са изобразени  Иван Рилски и Иван Богослов. Рамката на композицията напомня бакърените съдове, което подсказва, че майсторът вероятно е бил медникар. В Троянският манастир също се правят едни от първите български гравюри. Първата представя  троянския манастир на неговия празник. Тази гравюра не е много сполучлива , но поставя началото на гравюрата в Троян. В този ранен етап от Възраждането гравюрата прави първите си стъпки. Същинското и развитие е свързано с основаването на самоковската печатница през 1828г от Николай Карастоянов. Развитие което е в своя разцвет преза втория период на Възраждането.

Неизменна част от изобразителното изкуство са  приложните  изкуства. Те са свързани както с църквата , така и с народа. Приложните изкуства бележат разцвет особено дърворезбата и златарството. Началото на този разцвет са последните две десетилетия на 18 век. Този разцвет е обуславян от  създаването и забогатяването на боржуазната класа. Приложните изкуства намират все по-голямо приложене в ежедневния бит .Богатите търговци, прекупвачите на произведения и собствениците на промишлени работилници започват да се обличат добре, да създават богата къщна обстановка. Къщите се изпълват с произведения на изкуството. Приложните изкуства придобиват ново значение за обикновеният човек . Освен в домашния бит приложните изкуства намират място и в църквата. Тя става по-богато, по-пишно и по-цветисто място. Приложните изкуства се развиват паралелно с архитектурата и живописта. Първоначално те трябва да се освободят от турските елементи. По предметите се виждат турски пречупени арки и турски орнаменти. Пефтите са яесто със завити краища във формата на турска “пелта”. През първия период на развитие нашите майстори се отърсват от турските елементи.

Втората  важна черта е, че всички приложни изкуства  през Възраждането имат народен характер. Майсторите развиват от една страна и усъвършенстват елементите от народното изкуство , и третират от друга страна заетите от тях чужди елементи. На тая основа дърворезбата се развива като голямо изкуство. Освен това приложните изкуства придобиват по реалистичен вид. Те се измъкваат от геометричния и схематичения стил на Средновековието.

Златарството е едно от приложните изкуства радващо се на развитие през Възраждането. То се е занимавало главно с изработката на пръстени, обеци, гривни, огърлици, метални колани ,пафти и др. Златарите са работели за богатите хора, които са им поръчвали различни предмети с религиозно или светско значение.  Българските златари използват така наречения “венециански емайл”. По предметите се виждат лалета от турския стил”лале”. Тези похвати се използват върху местните форми. От Венеция идва и филигранът, който се използва за изработката на орнаменти. Той се прави от тънки сплескани жички от злато или сребро. Употрбяват се два вида жички- по-дебели за контурите и по-тънки за орнаментите. Венецианският филигран се различава от този който използват нашите майстори по това че той завършва с гранули. Център на филигранови изделия през този период е Македония с градовете Охрид, Битоля и Скопие. Други центрове на това изкуство са София, Търново, Враца, Копривчица, Видин и Самоков.

През 18 и началото на 19 век златарите започват да заменят старите традиционни или турски орнаменти с орнаменти в стил рококо, ренесанс или барок. Те заменят геометрияния орнамент с реалистичен, наблюдаван в природата. В наяалото на 19 век нашите майстори третират свободно реалистичния орнамент както си искат. Габровският майстор Христо Станев прави през 1818г. Кандило за църквата “Св. Богородица” в Габрово, а през 1821г. Прави кутия за мощи за Рилския манастир.  Орнаментите в тези две творби са в стил рококо. При изработката на орнаментите се чувства сигурната ръка на майстора. За разлика от търновските и копривщенските майстори които използват повече стила рококо, македонските предпочитат барока в който разстилат една буйна растителност. Въпреки доброто си развитие златарството не достига до изобразяването на реалистичен човешки образ. Образите на живите същества си остават трудни за майсторите златари.

Медникарството е друг занаят свързан с изкуството. Първоначално казанджийските работилници по българските земи са рзпространявали своите съдове изцяло в пределите на Османската империя и по точно в южна Турция. Това води до възприемането на извънредно многхо турски орнаменти в украсата. През 18 век нашите съдове са били украсявани с турски медалюни със заострени краища, с концентрични кръгове, с плетеница със заострени извивки, с кипариси и др.

В края на 18 и началото на 19 век  в орнаментиката започват да навлизат и по реалистични орнаменти. Изображения на риби, цветя , птици, цели храстчета и др. Предназначените за България съдове често са имали български надписи. Често на тези надписи е изписвано името на  собственика или на майсторът, изработил съда. Турски орнаменти не се забелязват по предметите произведени за църковни нужди.  Това са котлета за светена вода , свещници, дискоси, тасове за ясми и др. По тях се виждат стари форми на плетеници, фризи с двулистници и пр. Някои са украсени с цели сцени от евангелието. Toва показва едно сътрудничество между медникарите и златарите при производството на предмети за църквата .

Дърворезбата  изживява своят разцвет през епохата на Възраждането. Тя се развива, по нашите земи, още от средновековието както в архитектурата, така и в изкуството. През 18 век в резбата навлиазат ренесансовите влияния. Те се чувстват първоначално в рисуваните части от иконостаса, а чак след това в самата дърворезба. Иконостасът в църквите е една архитектурна творба. Над един цокъл съставен от правоъгълни пана, се намира широк пояс от иконии, разделени с кръгли колони . Отгоре се развива архитравът. Често целите иконостаси са позлатени. Особено внимание резбарите отделят на царските врати на иконостаса, а понякога и на страничните.  Западните стилове навлизат в нашата орнаментика, но са примесени с местен стил, както и стила “лале”. В първите периоди на Възраждането при изработката на иконостаси се наблюдава една смесица от стилове на ренесансова или барокова основа. В тях се виждат и елементи от рококо, и елементи от класицизма. Тези творби изобразяват въображението и оригиналността  на нашите майстори.

Нашата  дърворезба  в началото на Възраждането се развива в няколко школи. Най-старата е тревненската след нея започва да работи дебърската, а малко след това се появяват банската , самоковската и калоферската.  Безспорно тревненската школа е първата  и тя дава пътя на развитие на дърворезбата. Един от първите майстори е Хаджи Георги. Той работи иконостаса на църквата “Св. Иван Предтеча” в Габрово. В неговото изкуство, като това на всички тревненски майстори, е фино и тънко. Наблюдават се елементи от стила рококо в рамките, които ограждат някой полета.  Основният растителен мотив се състои от малки, фини триставни листчета, които се завиват в кръгове.  В орнаментите има кринове , както и лозиви гранки с гроздове. Лозовите гранки и гроздове присъстват в почти всички иконостаси. На иконостасът се срещат различни растения и животни. Характерни са лавровите клончета , вази с цветя, малки животински или човешки фигури, двуглави орли и лъвове.

Характерен за тревнеската школа е иконостасът  в тревненската църква “Св. Архангел Михаил”. Правен е от Папа Витан Млади. Цокалът е съставен от квадратни пана  с леко издължени кръгли медальони, заобиколени от рококови орнаменти. Колоните между иконите са  вити и украсени с акантови листа и с птички. Полукръглите тимпани над големите икони са ажурени и в средата с рококови елементи. Архитравът е издаден напред, долния фриз в него е запълнен с непрекъснат ред от гирлянди. Вторият фриз е с лозница.

Освен иконостаси нашите резбари са работели и украсявали къщите на богатите търговци и занаятчии. През втората половина на 18 век у нас на мода са скулптрираните тавани. Таваните у нас имат една централна розета  играеща  слънцето в стаятя. Радиално разположени от центъра във вид на розета са разположени лъчи. Често тези лъчи са във вид на дълги копиевидни листа, а между тех излизат житни класове.  Даскаловата къща в Трявна е образец на майсторството на тревненският резбар. В едната стая таванът е квадратен . По ъглите му, изрязани в триъгълници, има цветя.  В средата е слънцето, заобиколено от лъчи,  разположени в осмоъгълна плоскост. Рамката е съставена от виеща се тънка клонка , в която цъфтят розети.  Майстор на тавана е Димитър Ошанецът.

Друга школа работила скулптирани тавани е дебърската.Тази школа е създадена към 1800г. От майстори от оклностите на Дебър. Изкуството на дебърци се различава от това на тревненските майстори. В неговата основа лежи ренесансовият стил на украсата както и бароковият стил. Иконостасът е раздвижен като барокова фасада. Орнаментите са по релефни.  Листата както и човешките фигури се проектират над фона. Акантовите листа по иконостасът не са трилистни и не са копиевидни. Между листата са изобразени с голям реализъм различни цветя. Цветята биват рози, ружи или гергини, лалета или нарциси.  Наи-отличителната чета на дебърската школа е употребата на човешкия образ. Предадени са цели фигурални композиции от новия и стария завет. Иконографията на сцените се доближава малко до традиционната иконография. Хората са предадени по прост селски начин и нямат прилика с образите от икните. Светците са представени като най-обикновени хора. Образите на хората са по малки от тези на животните и растенията ,но това не пречи те да оживяват иконстаса с присъствието си. По известни имена от тази школа са майстор Петър Филипович който работи в Бигорския манастир, след това в църквата в Лесновсия манастир, майстор Макрия Негриев.

Ранновъзрожденското изкуство поставя началото на развитието на изкуството след един петвековен застой. То се отърсва от религията и става все по самостоятелно. Църквата вече не диктува темповете на развитие в изкуството. Иконописта става по-достъпна за обикновенния човек. Образите стават по близки до реалните. Така в първият период на Въжраждането се наблюдава упадък на религиозния  мистицизъм в иконописта. Изкуството се превръща изцяло в народно. Всичките му аспекти са насочени към народа и задоволяване на неговите потребности.

 

 

Използвана литература:

Божков, Ат. Българското изобразително изкуство. С., 1988.

Мавродинов, Н. Изкуството на  Българското възраждане. С., 1957

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

СЪЕДИНЕНИЕТО НА ИЗТОЧНА РУМЕЛИЯ И КНЯЖЕСТВО БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 1885 г. И НЕГОВАТА ЗАЩИТА

Публикувано на от
Отговор

С освобождението на България се разрешава една от основните задачи на българската национална революция. Освободените части на българските земи получават възможност за свободно обществено-икономическо развитие по пътя на капитализма. Но българският национален въпрос остава нерешен и навлиза в нов етап на развитие.

На Берлинския конгрес западноевропейската дипломация разпокъсва българския народ и ограничава неговата държава в рамките на малкото васално на Османската империя Княжество България. Южна България, под название Източна Румелия, е обособена като автономна област в пределите на Османската империя. Македония и Одринска Тракия остават под османско владичество с обещание за реформи. Северна Добруджа е предадена на Румъния, а районите около Ниш , Пирот и Враня са отстъпени на Сърбия. Дотогава тези области влизат в диоцеза на Българската екзархия, но при новосъздаденото положение българското население в тях не получава статут на национално малцинство. Така българският национален въпрос се усложнява още повече. Изкуственото разделяне на българските земи създава препятствие за тяхното нормално икономическо и политическо развитие. Борбата за пълно национално освобождение и обединение става основен стремеж на целия народ.

Различните аспекти на българския национален въпрос след Берлинския конгрес могат да се определят най-общо така: 1. Съединение на Княжество България с Източна Румелия; 2. Обявяване на независимостта на страната и отхвърляне на васалитета спрямо Османската империя; 3. Освобождаване на Македония и Одринско от османска власт.

Веднага след като стават известни, постановленията на Берлинския договор предизвикват масово съпротивително движение в страната. То се изразява в протестни митинги, изпращане на петиции до Великите сили,създаване на комитетите „Единство”, организиране на Кресненско-Разложкото въстание в Македония, общонародния протест при откриване на Учредителното събрание в Търново.

Движението срещу Берлинския договор не постига крайните си цели. Но то закрепва връзките между разделените български земи и подпомага усилията на руската дипломация да защити политическата автономия на Източна Румелия.

Принуден да се подчини на решенията на Берлинския конгрес българският народ не се отказва от идеята за пълно национално обединение. В първите години след Освобождението, посветени на държавното организиране на Княжество България и борбата за утвърждаване на българския характер на Източна Румелия, тази идея не замира. Център на съединисткото движение става Източна Румелия.

Мемоари, спомени и документи за Съединението публикуват Иван Андонов, Стефан Бобчев, Иван Гешов. Тодор Икономов, Михаил Маджаров, Захари Стоянов, Андрей Тошев и др. Основните изследвания за подготовката, осъществяването и защитата на Съединението са на Дойно Дойнов „Комитетите „Единство“ – ролята и приносът им за Съединението 1885″, Йоно Митев „Съединението 1885″, Елена Стателова и Андрей Пантев „Съединението на Княжество България и Източна Румелия 1885″, Елена Стателова „Източна Румелия 1879 – 1885. Икономика, политика, култура.“, Илчо Димитров „Епоха 1885″, Елена Стателова „Дипломацията на Княжество България 1879-1886г“, Андрей Пантев „Англия срещу Русия на Балканите 1879-1894 г.“

Според Берлинския договор от Южна България (без Софийското поле) се създава отделна област, наречена Източна Румелия. Нейните граници са следните:на север — билото на Стара планина, на юг -северното било на Родопите и северна Странджа планина, на изток – Черно море, на запад – Ихтиманска Средна гора. Територията на областта е 32 978 кв. км , а населението според направеното от руските власти преброяване е 815 951 души. От тях 573 231 са българите, следвани от турци, гърци, цигани, евреи и арменци. Това недвусмислено показва българския характер на областта. Изселническият поток от турци и многото придошли наши бежанци от Одринска Тракия, допълнително побългаряват областта. За център на Източна Румелия е определен Пловдив.

Областта е поставена под пряката политическа и военна власт на султана при условия на административна автономия. Управлението се възлага на главен управител – християнин, назначен от Високата порта с одобрението на Великите сили. Турция има право да строи укрепления по границите на областта и да държи в нея свои гарнизони. Султанът се задължава да не използва за целта нередовни военни формирования (башибозуци и черкези).

Веднага след оповестяването на Берлинския договор, Временното руско управление се заема да неутрализира, доколкото е възможно неблагоприятните последици. Русия се старае да не бъдат прекъсвани връзките между Източна Румелия и Княжество България, а повечето постове в различните институции на властта са предоставени на българи. Специални грижи Временното руско управление полага за организираното на въоръжените сили на областта. През пролетта и лятото на 1878 г. хиляди младежи от Източна Румелия преобладаващата част от които българи, получават военна подготовка от руски офицери и са включени в Източнорумелийската милиция.

Междувременно Османскатата империя съсредоточава по границите на Източна Румелия хиляди въоръжени башибозуци и мухаджири (бежанци). Тяхното нахлуване в областта се очаквало непосредствено след изтеглянето на руските войски. За да предотврати подобен развой на събитията, по предложение на ген. Тотлебен Временното руско управление предоставя на българското население оръжието, останало след превъоръжаването на руската армия. Раздадени са около 80000 пушки, а на много места са изградени складове с муниции. Тъй като частите на Източнорумелийската милиция са твърде малобройни, за да отблъснат успешно евентуално османско нападение, то всички мъже от областта, годни да носят оръжие получават военна подготовка в т. нар. гимнастически дружества. Цялата кампания се извършва под ръковопствого на ген Скобелев, който изготвя и специален отбранителен план.

Така Високата порта е изправена пред алтернативата – в случай, че се възползва от предоставените й от Берлинския договор права и опита да разположи свои военни части на територията на Източна Румелия, да води една нова война. Това както и политическият натиск от страна на Русия и Англия, принуждава султана да се откаже от плана за разполагане на свои войски в Източна Румелия. По този начин областта действително придобива възможността за водене на автономен политически живот и до голяма степен е улеснено бъдещето й съединение с Княжеството.

Берлинският договор предвижда да се състави една Европейска комисия, в която да бъдат представени всички Велики сили и Турция. На нея се възлага да изработи Органически устав (конституция) на Източна Румелия.

Тази комисия започва своята работа през септември 1878 г в Цариград. През октомври 1878г. тя се премества в Пловдив, където продължава своите заседания. В специален мемоар до Европейската комисия местните първенци излагат интересите на българите в областта. В него остро се протестира срещу широките правомощия на султана по отношение на Източна  Румелия.

В отговор на мемоара членовете на комисията заявяват, че областта няма да се превърне в турски вилает.

При работата върху Органическия устав в комисията се води остра борба между руските представители полк. Ал. Шепелев и княз Ал.Н.Церетлев, отстояващи българските интереси, и делегатите на Англия. Австро-Унгария и Турция. На 14 април 1879 г. след продължителни дискусии и направени компромиси Органическият устав на Източна Румелия е приет.

Централна фигура в управлението на автономната област е Главният управител (генерал -губернатор) – християнин, назначаван от султана със съгласието на Великите сили за срок от пет години. Той ръководи изпълнителната власт и отговаря пред султана за „всичките дела, които извършва в управлението си и службата си“.

В Органическия устав се отрежда важно място на Областното събрание. То е законодателен орган, който обсъжда и приема законите. Неговият състав е определен на 56 души: 10 се посочват от главния управител. 10 влизат в него „по право“ и 36 се избират пряко от жителите на областта, чрез тайно гласуване и при изискване за имуществен ценз. Събранието излъчва Постоянен комитет от 10 души, който действа по времето, когато Областното събрание няма сесия.

Функциите на Министерски съвет в Източна Румелия се изпълняват от Частен съвет (Директорат) при Главния управител в състав от 6 души (директори ). Най-влиятелна фигура в него е главният секретар, които е и директор на вътрешните работи.

В административно отношение Източна Румелия е разделена на 6 департамента (окръзи) и 28 кантона (околии). За седалище на окръжията са определени градовете Пловдив, Пазарджик. Стара Загора, Хасково, Сливен и Бургас. Окръзите се управляват от префекти (окръжни управители), а околиите от околийски началници. Държавните институции в   Източна Румелия бързо добиват български облик.

Европейската комисия посредством Органическия устав налага на Източна Румелия три официални езика – български, турски и гръцки. Очевидно нейните членове гледат на областта като на многонационална. Според една поправка, предложена от руските представители, за официален език по места се приема този на преобладаващата народност. Така българският език на практика се налага за официален почти в цяла Източна Румелия.

Решаващ фактор за укрепването на българското влияние в Изтояна Румелия са нейните въоръжени сили. Докато щабът се ръководи от западни военни специалисти, то ротите и дружините се командват от български и руски офицери. Редовият състав е сформиран предимно от български младежи.

Органическият устав гарантира основните права и свободи-на печата, словото, събранията, равенство пред законите, защита на частната собственост.

Въпреки своята относителна самостоятелност, Източна Румелия е обвързана в много отношения е Турция. Областта изплаша на Турция годишен данък в размер на 240 000 турски лири. Султанът има право да одобрява законите, гласувани в Областното събрание, да назначава и повишава старшите офицери от милицията и жандармерията и т.н. Източна Румелия няма право на самостоятелна външна политика.

С приемането на Органическия устав започналият през Освободителната война аграрен преврат в Източна Румелия продължава.Част от завърналите се мюсюлманско бежанци искат земята си.Българските селяни оказват упорита съпротива и не отстъпват присвоените земи.Със законодателните актове източнорумелйската администрация принужда турските собственици да продават имотите си на българи и да се изселват.Земята се превръща в свободна буржоазна собственост.правителствата полагат грижи за финансовото подпомагане на селското население,за модернизиране на земеделието.В с.Садово е открито Земеделско училище с образцов чифлик.В Стара Загора започва да излиза първият български следосвобожденски селскостопански вестник-„Земеделец”.

Напредък отбелязват промишлеността,търговиятаи кредитът.Западащите под ударите на по-добрите и по-евтини западни фабрични стоки занаяти отстъпват мяасто на бавно пробиващата си пъткапиталистическа индустрия(текстилна,тютюнева и спиртна фабрика,парни воденици,печатници,маслобойни и др.) С покровитрелствената политика,правителствата подкрепят тези дребни,с малък капитал и ограничен брой работници 40 предприятия.

Търговията между областта  и Княжеството е затруднено поради митническата граница помежду тях.През 1884г. е сключено митническо споразумение между двете за отмяна на обременителните мита върху основните местни стоки,но турското правителство я отхвърля.

Слабата организация на кредитното дело,което се осъществява чрез съществуващите земеделски каси и тежкото състояние на държавните финанси активизират лихварството.Не е осъществена идеята за собствена банка.

По този начин се осъществява икономическо развитие на областта ,което гарантира развитието на капиталистическите отношения.

За първи път Главен управител на Източна Румелия е назначен Алеко Богороди.Той пристига в Пловдив на 15 май 1879г.Наложеният на главата му калпак ,а не фес символизира пробългрската политика ,която той възнамерява да води.За радост на мнозинството от населението той се титулува „Княз”,а не паша,като израз на българското начало в управлението.

Веднага след като заема поста ,той съставя Частен съвет.В него са включени четирима популярни и подготвени български политици и общественици-Г.Кръстевич,Т.Кесяков,д-рГ.Вълкович и Й.Груев.Султанът се възползва от правото си и назначава за директор на милицията и жандармерията генерал-майор В.Виталис(грък по произход,бивш френски офицер,преминал на турска служба)Европейската комисия налага за директор на финансите А.Шмид.Изграждането на изпълнителната власт завършва в основни линии с назначаването на окръжните управители  и околийските началници.

Първите вътрешнополитически борби в Източна румелия започват при избирането на депутати за Областното събрание.Борбата се води за национална основа между българите от една страна и турците и гърците от друга.Първите избори за Областно събрание се провеждат на 17 октомври 1879г.Те дават значително предимство на българите .От избраните 36 депутати ,31 да българи  и само 3 гърци и 2 турци,а в Постоянния  комитет и 10 –те члена са българи.Така по един категоричен и безпорен начин се показва етническата принадлежност на огромна част от жителите на Източна Румелия.Българското надмощие в законодателната винституция на областта има важно значение за насоката на нейното развитие ,както и за бъдещето й.

Съкрушителната победа на българите,тяхната доминация в органите на властта изглеждат по-назад същесствуващите до този моментмеждуетнически противоречия и борби.Сред българските обществени и политически дейци постепенно се оформят противоборства,които се градат предимно върху различното им ототношеение спрямо Берлинския договор.Оформят се две основни течения ,”умерени”-гранитиращи около Екзарх Йосиф,митрополит Панарет,Иван Гешов,Георги Вълкович,братя Груеви идр.И „крайни” чийто водачи са Д

Екологична психология

Публикувано на от
Отговор

Съдържание:

 

 

1.Що е Екологична психология?…………………стр.3

 

2.Основни положения в поведеческата среда..стр.5

 

3.Развитие в ранна възраст……………………… стр.8

 

4.Полуексплецидни полстулати………………….стр.10

 

5.Съпоставяне с няколко други подхода………стр.12

 

6.Допълнение………………………………………..стр.13

 

7.Използвана литература…………………………стр.14

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                     Екологична психология

 

 

      Що е екологична психология?

 

 

Екологията е наука за взаимодействието между живите същества и тяхната среда. Дисциплината, която разглежда взаимоотношението на човека (като физиология и психология) с неговата среда (най-вече природна) се нарича екологична психология. Тя е добре развита дисциплина на запад, като първите класически изследвания са проведени от Роджър Баркър и Хърбърт Райт. Екологичната психология се дефинира като бихевиористична наука, която изследва тенденциите към подобряване на връзките между физическата среда и човешкото поведение. Тя е мултидисциплинарна наука, която е и теоретична, и приложна и чиито фокуси са систематичните взаимоотношения между физическата и социалната среда и индивидуалното човешко поведение и опит. Изследва физиологичните процеси, чрез които хората отговарят на комплексността на средата. Наблюдават се ендокринни функции, сърдечна дейност, ментални образи, стресът от околната среда и т.н.

 

Основателят на екологичната психология е Уилям Джеймс (1842-1910). He was among the first generation of psychologists to introduce evolutionary perspective into psychological theorizing. Той е част от първото поколение на психолозите които въвеждат  в еволюционната перспектива психологическите теории. His philosophy of radical empirism can be employed as a philosophical foundation to ecological psychology. Неговата философия на радикалния емпиризъм може да бъде използвана като философска основа за екологичната психология.

 

Три важни проблема способстват за възникването на екологичната психология :

1.Първия използва модификация на човешкото поведение, често назовавана „неочакван страничен ефект”,  понякога причинява не подобрение, а обратното влошаване на ситуацията. Ще посочим няколко примера, в които модификациите на поведението могат да доведат до проявяване на реакции, несъвместни с целите на поведението. На дете на което се дава възнаграждение за да заспи, може да се окаже,  че е прекалено възбудено,  защото очаква възнаграждение, за да заспи. Награждаването може да излъже пациента да се разсъни и да се затвори в прегръдката (в преносен смисъл) на терапевта, учителя или родителите. Осигуряването на тази награда препятства реализирането на исканото поведение от страна на детето. Подкрепящият характер на терапевта може да бъде толкова силен, че клиентът да изпадне в зависимост от него и тогава, когато липсва възнаграждение в друга ситуация пациента може да откаже от желаното поведение. (Balsam & Bondy, 1983).

В ситуация, когато индивидът се намира в стадий на оздравяване, отхвърля условията, в които е преминало лечението и се лишава от покрепленията, може лесно да настъпят нежелани реакции, противоположни на  лечението. Най-вече неочаквано страничен ефект се явява при поведението на децата, заради това, че независимо какво подкрепление е направено по време на лечението, на тази възраст най–много внимание се обръща на вещите.Затова някои от тях започват да проявяват агресия и самонараняваща се форма на агресия (Herbert et al., 1973).

2.Вторият проблем е свързан с това защо се игнорират „необеснимите съпътваши ефекти”. Баркър и Гибсан дават  обяснение за тези ефекти. Обръщат внимание на формата на анализа на това поведение, което игнорира сетивността и го обясняват чрез науката. Анализират поведението повече върху съпътствашите ефекти. Те сами променят някои менталистически методи, запълнили образователната система. (Morris and Midgley, 1990).

3.Третият проблем е „Генерализацията”. Успехите се постигат благодарение на подкрепленията в тренировъчните ситуации, често наученото не може да се прилага в обичайна ситуация, или да се поддържа с напредването на възрастта. Еко-бихевиористичната психология изучава механизма на влияние на окуражаващата и поведенческата среда,които могат да помогнат в разбирането на обстоятелствата, довели до проблема.

 

      Основни положения в поведенческата среда:

 

-устойчиво шаблонно поведение:Това е зоната, в която си взаимодействат човешката дейност и физическите условия: училището, работата, местата за отдих. Поведенческата среда е нужно да се разпознае и да се уточнят нейните характеристики за това как влияе тя на поведението на човек. Първата характеристика, това е „устойчивото шаблонно поведение” – това е форма на поведение, повтаряща се постоянно в процеса на функциониране на поведенческата среда. В училище устойчивото шаблонно поведение включва: ученика седящ с лице към дъската, обърнатия с лице към ученика учител, дори и вдигната ръка на ученик, за да привлече вниманието на учителя.

 

-синоморф:устойчивото шаблоно поведение е тясно свъзано с обкръжението на индивида, което с повечето си части се явяват неодошевените предмети.С примера за класната стая ще допълня, че това са: дъската, чина, катедрата, осветлението и др. Тези неодошевени компоненти се явяват основният виновник за дисциплината в клас, заболяванията на учениците и отсъствията. Баркър използва за обозначение на взаимоотношенията между поведението и физическите обекти термина „синоморф” (synomorphs): представлява съставната структора на поведенческата среда. Синоморфът характеризира степента на зависимост между приятели, колеги, роднини. Повечето науки избягват да изучават събития, включващи поведението, а поведенческите науки избягват изучаването на събития, включващи неудошевените обекти. Създадената от Баркър еко-бихевиористична психология претендира, че е наука, занимаваща се именно със средата.

 

-обкръжаващата среда: Тя включва средата, обгръщаща поведението и ограничаваща зоната на неговото действие. Обкръщаващата среда е многослойна, тя наподобява слоевете на лука. Всеки слой е след следващия и всичките си взаимодействат като  влияят както всеки поотделно, така и заедно върху човека.

 

-поведенческа среда: поведенческата среда включва няколко характеристики. Тя трябва да съдържа:

а) устойчиво шаблонно поведение;

б) трябва да е зададена в определения контекст за средата;

в) да притежава място в специфичната зона;

г) да е съставена от поведението и средата, намиращи се в синеморфни отношения;

д) включва средата, обкръжаваща поведението.

В последствие Wicker & Kirmeyer, 1976 добавят още три характеристики:

е) ерархичната позиция, или ролята в рамките на поведенческата среда;

ж) разменянето на един участник с друг (смяна на учител с ученик);

з) схеми на управление.

 

-схеми или механизми на управление: Поведенческата среда съдържа човешки компоненти, неудошевени компоненти и схеми на управление, или така наречените „управляващи механизми”.

 

-целеви схеми: Всяка поведенческа среда съществува с каквато и да е цел: отдих, производство, продажба и др. Тези цели, или назначени среди, се назовават „целеви схеми”(goal circuit) на поведенческата среда. Целеви схеми: това е начин за достигане на цели, удолетворяващи средата на участиците (обитателите-както ги назовава Баркър). Участникът е длъжен да осъзнае целите и предметите на средата.

 

-програмни схеми: хората свързват своята среда посредством програмните схеми (program circuit). Програма -това е специфична форма на пооведение, която реализира средата на участниците така, както правилата способстват за увеличаване на производството в предприятията.

 

-противодействащи отклоняеми схеми: Тези схеми се появяват, когато участникът осъзнава, че някое друго лице или условие, препятства реализирането на програмата на средата и предприема действие за поправяне на ситуацията, тези действия могат да са „убеждения”.

 

-забранителни схеми: В тези случаи, когато противодействащите отклонителни схеми се оказват недостатъчни, за да свържат поведението в съответствие с потребностите на средата и неговите цели.

 

-взаимно управляващи схеми в процеса на достигане на целите: Управляващите схеми изменят компонентите на средата в съответсвие с очакванията,които позволяват спазване на програмата или плана. Само една схема не е в състояние да подбуди участника, или другите компоненти да достигнат зададените цели.

 

-саморегулиране: Баркър утвърждава, че поведенческата среда съществува не в поведението, или в физическото обкръжение, а в схематизацията, свързваща поведенческата среда с нейните обитатели и останалите и компоненти. Тази схематичност е градивната част на самореулиращата среда.

 

-допълнителни фактори: Може да се идентифицират други механизми или схеми(Stokols & Shumaker, 1981). Когато се приемат нови хора към вече сработените в средата, тогава прекомплектоването на взаимодействие в средата се разширява. Когато трябва да напуснат средата, преди напускането трябва да се вкарат новите хора които ще заместят напусналите, за да се запази равновесието в средата.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

     Развитие в ранна възраст.

 

-начало: В периода на обучение в Педагогическия колеж на Университета в щата Иллинойс, Баркър посещава занятия на практикуващи учители,а и на гости лектори в университета. Стигнал до извода, че той и детските псиолози знаят за типичните форми на поведение и условията на живот на градските деца не повече от непрофесионалистите. Не съществувал такъв метод, позволяващ определянето на степените на обстоятелствата на фрустрации, радост, гняв, конфликтност, страх и други сред градските деца. По-късно посещавайки университета в щата Канзас, открил намиращо се недалеко градче, в което  да изпита своя изследователски метод за изучаване на тези форми на поведение в естествени условия. Полевите изследвания на културния и антропологически живот повлияли на избора му за създаването на неговото направление, като някои първоначални концепции той взаимства от социалната психология на Курт Леви Утвърждава, че другите науки са несравними с психологическите. Започнал своята работа за предположението, че във фокуса на всичко се намира индивидуалното поведение, проявено в естествена обстановка. Той изказва своето мнение, че не индивидуалното поведение е важно, а заобикалящата го среда. Тази негова формула изглежда така B = f(E).

 

 

-поток на индивидуалното поведение: Баркер и неговите колеги започнали своето изследване на изучаване  поотделно на живота на всяко дете. Тогава те опитали да регистрират поведението на децата и обкражаващите ги условия. Стигнали до извода, че поведението и обкръжаващата среда се оказват непрекъснати във времето, те ни преследват от началото до края на живота ни.

 

-поведенчески епизоди и потдържане на поведението:

Наблюдава се и се регистрира потока от поведения в естествената им среда. Нарекъл своето откритие „поведенчески епизоди”.

 

 

 

 

     Поведенческите епизодите имат:

 

1.Постоянно направление.

2.Вписват се  в обичайни събития, ако станат повече блокират поведението.

3.Обладават ранния потенциал във всяка тяхна част.

4.Ограничени са по своя размер и диапазон.

Поведенческите епизоди могат да протекат по един или едновременно по няколко в рамките на поведенческата среда.

- Съдържателно поведение: отличава се по почти безкрайното разнообразие и обхваща всичко, което човек извършва. Баркер и неговите колеги направили изследване върху 119 деца и наблюдавали, че в малкия град ежедневно участват 100 000 епизода  и над 36 000 000 за една година.

След това те разширили кръга на своите наблюдения и разширили зоната на изследвания.

Стигнали до три важни заключения:

1.Епизодите в значителна степен се изменят от една ситуация в друга (от играта на площадката с пясък, до игра на баскетбол и стоене в стаята).

2.Детето в конкретната ситуация е склонно да демонстрира поведенчески епизоди, сходни с поведенческите епизоди на друго дете в същата ситуация.

3.Характерът на поведението е тясно свързан със ситуацията и с отделните части, съставляващи поведението (равен потенциал).

-Последствия: много е важно, когато се правят наблюденията, децата да са поставени в обичайните за тях ситуации ,с обичайните за тях хора. Те препоръчват да се променят стресиращите за обектите научни лаборатории и изкуствени ситуации, които смущават хората и провалят резултатите от изследването.

 

 

 

 

      ПОЛУЕКСПЛЕЦИДНИ ПОЛСТУЛАТИ:

 

 

Баркър не дава точно определение за този термин. Затова ние само догатваме, какво е имал впредвид с него.

Метаполстулат – подкрепящ допусканията в конкретните науки.

 

1.Много естествени събития, отнасящи се както към физическата обкръаваща среда, така и към поведението.

2.Много естествени събития, включващи случки с участието на хора, произхождащи от организирани групи, познаващи се отдавна и сработени помежду си (семейства, колеги, познати и др.)

3.Обкръжаващатата среда се явява активна,а не пасивна.

4.Естествено протичащи събития,включващи човешката дейност,могат да бъдат разбрани тогава, когато тези събития се наблюдават в естествената им среда.

5.Поведението се явява последица от влиянието на обкръжаващата среда.

 

-Полстулати:  допускания, отнасящи се към предмета на изучаване.

1.Изследванията се извършват върху поведението, а не върху хипотически съществуващата душа.

2.Формите на поведение, в съвкупност с неудошевените предмети и условията на средата, образуват организиран и самоподреден патерн(pattern).

3.Всички причини за поведението са свързани със средата, а не с чертите на характера.

4.Поведението и средата са взаимно свързани.

5.Средата на поведението е несравнима с нищо друго.

-операционни принципи:

 1.Това, което се изследва, се избира по ученията за областите на живота и детайлите, а не по правилата на тая или оная теория.

2.Сборът на данните е вследствие на теоритическите позиции, в хода на анализа може да се използват и основите на някои научни теории.

3.Наблюдението е длъжно да се извършва при естествено развитие на събитията и по възможност да не се оказва влияние на наблюдаваните явления.

4.За да е достоверно изследването, трябва изследователската база да е в непосредствена близост до изучаваната среда.

5.Изследванията се извършват „от сложно към просто”.

6.За адекватно разбиране на взаимовръзката „обект-среда” и  постигането на по-голям ефект, може да се наложи удължаване на периода на наблюдение.

7.Резултататите се измерват, записват и проучват. Даже те да са и в минимални мащаби и да не показват ярък ефект, са важен индикатор за екологическите отношения.

 

-Практическо прилагане: Повечето новаторски изследвание на еко-бихевиористичната наука се отнасят към сферата на фундаменталните, а не към приложните науки. Разбирателният механизъм на екологичната психология въздейства на управлението на схемите  и на другите фактори на поведенческата среда. Практическото прилагане може да бъде използвано за реконструкция на средата на: болници, предприятия, училища и прочие. Условита прилагани в малката среда могат да действат добре и в голямата. Изследователите използват събирането на данни като подход, използват вмешателството в дадената среда за да определят условията, които са способствали за развиване на разстройствата и условията, необходими за ефективно функциониране на човек. Еко-бихевиористичната психология е помогнала за развиването на такива дисциплини като енвайроменталната психология (environmental psychology) и обществената психология.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

      Съпоставяне с няколко други подхода:

 

-Анализ на повдението: Проведеното проучване в литературен план достигна до това, че  в своята психолоия Уйлямс(Willems)постига съгласие, че проучването на анализа на човек е тясно свързано с неговата обкръжаваща го среда. С точен анализ поведението е съгласувано с обкръжаващите го данни, защото поведенческата среда в значителна степен контролира поведението и когато настъпи промяна в обкръжаващата среда, се променя и поведението. Winett доказва, че анализата на поведението в нейната основа търси тайните деиствия и желания на човек и се занимава с експериментални изследвания,също както еколоичната психология подчертава равнището на средата и използва описателни изследвания. Той определя, че двете направления могат ползотворно да си сътрудничат.

 

-интербихевиористичната психолоия: включването на неудушевени обекти в състава на поведенческата среда се съгласува с гледната точка, която не прави разлика между тези обекти като обекти и обекти със значение, което го обозначават съответно като стимолни обекти и стимулни функции. Тези и други компоненти на интербихевиоризма могат да допълнят екологичната психология чрез полезни за нея подходи. Формулата на Баркер B=f(E) е в значителна степен механична, но не всички негови последователи се съгласяват с него . Те сами развиват свои системи в направленията на интербихевиоризма, обръщат внимание на отношенията и на връзката между причинно-следствените връзки.

 

-оперативен субективизъм: Този факт ,че се отрича точното описателно поведение в различните си условия на средата предполага, че изследователите могат също да използват получената субективна информация, когато се явава еднакво обективна. Участниците в различни поведенчески среди могат да способстват за съзадаването на съвършенно нови нива на средата. (Norris_Baker, Stephens, Willems, 1982).

 

      Допълнение:

 

Екологичната психология е скъсала връзката с традиционните методологически и психологически изследвания. По тази причина е привлякла към себе си само повърхностно внимание. Въпреки това, тя разкрива важни фактори засягащи поведението ,което до сега не е могло да се определи с помоща на традиционните методи. Причините за действията в естествени ситуации, в които привидно няма актуални въпроси, неизбежно възникват такива при направените от екологичната психология изследвания.        Използването й е предимно в производствени предпрития, училища, университети, научни среди, медицина и както бързо те се развиват с напредването на прогреса, така и тя търпи развитие. Екологичата психология в момента се е превърнала в една от най-плодотворните психологически системи, обръщаща надеждно внимание върху не толкова важните аспекти на психологическото поведение. Тя е главният източник за създаването на обществената и енвайронметалната психология.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

      Използвана литература:

 

 

  •   Reed, ES (1996a). Encountering the World: Toward an Ecological Psychology . Рийд, ES (1996a). „Из правила пред света:Към Екологичната психология” New York: Oxford University Press. Ню Йорк: Oxford University Press.
  • Gibson, EJ & Pick, AD (2003). An Ecological Approach to Perceptual Learning and Development .   Гибсан, EJ & Избор, AD (2003). „Екологичен подход към сетивното обучение и развитие”. New York: Oxford University Press. Ню Йорк: Oxford University Press.
  •   Heft,H (2001) „Екологична психология в контекста: Джеймс Гибсан,Роджър Баркър и наследствието на радикалния емпиризъм на Уйлям Джеймс”.Hillsdale,NJ:Erlbaum.
  • Reed, ES (1996b).   Смит, Н. – „Съвременни психологически теории” (2003)Heft, H. (2001) Ecological Psychology in Context: James Gibson, Roger Barker, and the Legacy of William James’s Radical Empiricism. Hillsdale, NJ: Erlbaum. Heft, H. (2001) Ecological Psychology in Context: James Gibson, Roger Barker, and the Legacy of William James’s Radical Empiricism. Hillsdale, NJ: Erlbaum.

 

ФИНАНСОВО-ИКОНОМИЧЕСКА ОБОСНОВКА

Публикувано на от
Отговор

ЗА ОТПУСКАНЕ НА КРЕДИТ

НА “ВЕНИС” ООД, гр. БУРГАС

 

 

І. ПРЕДСТАВЯНЕ НА ФИРМАТА

“ВЕНИС” ООД е регистрирано по ф. д. № 203 / 19.01.1995 г. на  Бургаския окръжен съд, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, Южна Промишлена зона, кв.”Победа”, ул.”Индустриална” № 92 и капитал,  в размер на  5 000 лева, разпределен между съдружниците както следва:

1. Веселин Доброславов Стоименов  –  90 % дялово участие

2. Гергана Тодорова Узунова  –  10 % дялово участие

Дружеството се представлява от управителя Веселин Стоименов. Вземането на решение за теглене на банков кредит и неговото обезпечаване с имущество, собственост на дружеството е от компетентността и в правомощията на Управителя.

“ВЕНИС” ООД е регистрирано с предмета на дейност: външно търговска дейност и търговия в страната, транспортна дейност в страната и чужбина, производствена дейност и продажба на продукция в страната и чужбина, туристическа дейност, хотелиерство и ресторантьорство в страната и чужбина.

Дружеството започва дейност през 1995 г. и към настоящият момент извършва следните основни дейности:

- продажба на кафе, кафеавтомати, барово оборудване и аксесоари за тях;

- продажба на климатици, резервни части и ремонтни услуги за тях;

- производство на смески за зареждане на автомати за топли напитки;

- извършване на транспортна дейност;

- автосервизни услуги в собствен сервиз за климатици и кафемашини.

Дружеството осъществява дейността си със списъчен персонал от 16 бр., назначен с постоянни трудови договори и средна работна заплата 200 лв., като при необходимост от изпълнение на определена работа се наема временен персонал по гражданско или трудово правоотношение.

ІІ. БИЗНЕС ЦЕЛИ

 

1. Главната цел на фирмата е инвестиране на средства в ново строителство с цел продажба и реализиране на печалба.

2.  Предлагане на клиентите на разнообразни и качествени стоки и услуги.

3. Контрол върху качеството на изпълнение на договорите.

4. Разширяване на дейността на фирмата и подобряване на маркетинговата стратегия.

5. Постигане на конкурентни цени на пазара в страната и региона.

 

ІІІ. НЕДВИЖИМА СОБСТВЕНОСТ:

 

Дружеството разполага  с недвижими имоти – земи и сгради, подробно отразени в  СПРАВКА -приложение № 1 към настоящата обосновка. В същата са посочени местоположинието и данните по нотариалните актове на придобитите имоти.

Направени са следните застраховки:

-                             На сервизно помещение в ЗД “ОРЕЛ” АД № НА ПОЛИЦАТА  – 006073/11.10.2004 ГОДИНА НА СТОЙНОСТ 100 000 лева;

-                             Склада на едро – по нотариален акт – Бивша баня № 7 в ЗД “ОРЕЛ” АД № НА ПОЛИЦАТА  – 006073/11.10.2004 ГОДИНА НА СТОЙНОСТ – 61 000 лева.

Към момента фирмата има открити следните търговски обекти в страната откъдето се извършва основната  търговска дейност:

  1. Магазин гр. Бургас  – кс “Лазур” , Вх. Д, Ет. 1, който е нает от дружеството.
  2. Магазин в гр. София – Бул. “Данаил Николаев” № 3,  под наем.
  3. Магазин  гр. Пловдив – ул. “Победа” № 29 също под наем.

 

 

 

ІV. ПРОИЗВОДСТВЕНИ МОЩНОСТИ:

Съществуващите в предприятието технологични машини и оборудване са подробно отразени в СПРАВКА – приложение № 2 към настоящата обосновка.  Същите отговарят на производствените нужди на предприятието и за тях не се предвиждат в близко бъдеще разходи в значителни размери за обновяването, реконструирането и модернизирането им, тъй като са в добро морално и физическо състояние.

V. ПРОДУКТИ И УСЛУГИ:

Осноните продукти и услуги, които фирмата предлага на пазара са:

- продажба на стоки – кафемашини, кафеавтомати, резервни части за тях, кафе, субстанции за топли напитка – 85 % от общото производство, в размер на 863 хил.лева за 2004 година;

- извършени сервизни услуги – поправка на климатици и кафеавтомати  – приблизително 5 %, в размер на 22 хил лева за 2004 година;

- други приходи  – наеми на земя  -  приблизително 10 %, в размер на 168 хил. лева за 2004 година.

През 2004 година е открито ново производство на субстанции за зареждане на кафеавтомати, с което се затваря кръга на доставка на кафеавтомати, производство и реализация на стоката, свързана с тях. Това е гаранция за трайно и ефективно налагане на фирмата на пазара с този вид дейност и реализиране на конкурентен бизнез с гарантирани приходи.

През 2004 година е започнало  строителство на  четири жилищни сгради с два подземни гаража. На “Венис” ООД е учредено право на строеж в урегулиран поземлен имот, находящ се в град София, район “Лозенец”, съставляващ съгласно подробния  устройствен план, утвърден със Заповед № РД-09-50-138/03.04.2003 година и Решение № 44 т.2 по Протокол № 24/30.03..2001г. но СОС.

С учреденото право на строеж “Венис”ООД  в урегулиран поземлен имот съгласно одобрен инвестиционен проект на дата 23.07.2004 година от СО-район “Лозенец” и разрешение за строеж №№ 276 и 277 от дата 23.07.2004 година на и.д. Гл. Архитект на СО-район “Лозенец” на 18.12.2004 година  е сключен договор с  ЕТ “Глобал Билд” София  основен подизпълнител.

 

 

 

 

VI. ПАЗАРНИ ПОЗИЦИИ И КОНКУРЕНЦИЯ

Фирмата стартира дейността си като участва на пазара на търговията с кафе, кафеавтомати и консумативи през 1995 година. За този период дружеството е доказало, че е един сериозен, гъвкав, модерен и способен  да изпреварва другите търговци в бранша.

За реализацията на кафе, кафеавтомати и консумативите за тях  фирмата  има сключени договори за реализация на едро с постоянни клиенти, каквито са “Джимока България” ООД София за 10 000 кг. кафе, “Поп Комерс” за 14 800 кг.

“Венис” ООД е спечелило доверието на своите клиенти и се е утвърдил  на пазара. Основни клиенти на дружеството са :

  1. “Кай-92” ЕООД Бургас
  2.  “Васил Михалев 2002” ООД Бургас
  3. “Мидас” ООД Стара Загора
  4. “Медовина” ООД Раковски
  5. СД “Нов Оптимист”
  6. “Симек” ООД София
  7. “Макро БГ” ООД Бургас
  8. “Сиг монтаж” ООД Бургас
  9. “Бург ауто” ООД Бургас
  10. “Планета” ООД Бургас
  11. “Калисто” ООД Поморие
  12. “Призма МП” ООД Приморско
  13. “Жан сервиз” ЕООД Пловдив
  14. “Велукс Вендинг” ООД В. Търново

Приходите от кафеавтомати са относително постоянни, като през летните месеци и по коледните и новогодишни празници традиционно се завишават.

VІІ. ВЗАИМООТНОШЕНИЯ С БАНКИ:

Дружеството има разкрити четири банкови сметки в Първа инвестиционна банка – Бургас, подробно описани в Декларация, неразделна част от настоящата обосновка.

Към настоящия момент фирмата има задължения по по банков кредит КР-АА-1001/03.06.2004 година със срок на погасяване до 20.11.2006 година в размер на 90 520 евро.

През последните три години са теглени кредити от ПИБ както следва:

-                             Банков кредит КР-АА-0111/11.06.2002 със срок на погасяване 20.07.2005 година за 250 000 лева, който е погасен предсрочно;

Банков кредит КР-АА-0216/18.02.2003 година със срок на погасяване – 20.09.2004 година – 100 000 лева – погасен.

VІІІ. РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ПРОЕКТА:

Предмет на сделката:  Строителство на  четири жилищни сгради с два подземни гаража. На “Венис” ООД с учредено право на строеж в урегулиран поземлен имот, находящ се в град София, район “Лозенец”, съставляващ съгласно подробния  устройствен план, утвърден със Заповед № РД-09-50-138/03.04.2003 година и Решение № 44 т.2 по Протокол № 24/30.03..2001г. но СОС.

Параметри:

-Одобрен инвестиционен проект на дата 23.07.2004 година от СО-район “Лозенец”;

- разрешение за строеж №№ 276 и 277 от дата 23.07.2004 година на и.д. Гл. Архитект на СО-район “Лозенец”;

-Договор от 18.12.2004 с  ЕТ “Глобал Билд” София – основен подизпълнител;

- форми на плащане – по банков път;

- схема на финансиране – 35 % собствени средства; 35 % – авансови вноски по предварителни договори за продажба на строителния продукт и 30 % – привлечени средства – банков кредит

- източници на погасяване на пзадълженията по кредитната сделка – приходи от другите дейности и авансови плащания по предварителни продажби.

 

ІХ. ФИНАНСОВА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОСЛЕДНИТЕ ТРИ ГОДИНИ:

Към настоящата обосновка са приложени отчетите за приходи и разходи и балансите на предприятието за последните три години, видно от които е, финансовият резултат през 2002, 2003 и 2004 година е печалба с тенденция на значително увеличаване:

-                             2002 година – 41 хил.лева;

-                             2003 година – 97 хил.лева;

-                             2004 година – 103 хил.лева;

.   Материалните запаси по балансова стойност към 31.12.2004 г., са в размер на 807 хлв., от тях:

  • стоки  – 787 хлв.
  • материали и други  – 20 хлв.

Вземанията към 31.12.2004 г., в размер на 200 хлв., са текущи и не са с характер на просрочени и несъбираеми,от тях:

  • вземанията от клиенти и доставчици  – 184 хлв.
  • данъци за възстановяване – 16 хлв.

Основни клиенти на дружеството са:

  • “Ел Би Джей” ООД  гр.Варна
  • “Интерлийз” АД гр.София
  • “Симекс” ООД гр.София
  • “Джимока България” ООД гр.София
  • “Бургас Ауто” ООД гр.Бургас
  • “Авто Тим”  ЕООД гр.Бургас
  • “Топлофикация” АД гр.София

Дългосрочните задължения към 31.12.2004 г., са в размер на 864 хлв., от тях 194 хил.лева представляват задължения по договор за предоставен кредит от “Първа инвестиционна банка” АД гр.София, обезпечен с договорна ипотека върху следните имоти находящи се в гр.Бургас: Магазин “Жълтата подводница” в ж.к.”Братя Миладинови” бл.42, Склад на едро /бивша баня № 7/ в кв.Победа” и Технически център в кв.”Победа” ул.”Чаталджа” № 1 и 145 хлв. дължими по договор за лизинг с “Мото Пфое” ЕООД гр.София и 525 хлв. са задължения към съдружниците, представляващи временни парични вноски.

Краткосрочните задължения към 31.12.2004 г., в размер на 1 411 хлв., представляват текущи задължения към:

  • доставчици и клиенти -  1 118 хлв.
  • бюджета и осигурителните фондове  -  32 хлв.
  • персонал и други  -  16 хлв.
  • други – 245 хлв.

Основни доставчици на дружеството са:

  • “Джимока” ИТАЛИЯ
  • “Мото Пфое” ЕООД гр.Бургас
  • “Джимока България” ООД гр.София
  • ПОД Сватоборем 41 ЧЕХИЯ
  • “Слънчев бряг” АД к.к.Слънчев бряг
  • “Инт инпекс” ООД
  • “Мегадом” ООД
  • “Даниди 97” ООД гр.София

Разходите за 2004 г., в размер на 950 хлв., са формирани от:

  • разходи за материали  – 13 хлв.
  • разходи за външни услуги  -  109 хлв.
  • разходи за амортизации  -  42 хлв.
  • разходи за възнаграждения и осигуровки  -  37 хил.лв.
  • други разходи за дейността  -  13 хлв.
  • отчетна стойност на продадените стоки  -  659 хил.лв.
  • отчетна стойност на продадените активи  -  37 хил.лв.
  • разходи за лихви по кредити  -  31 хил. лв.
  • разходи по валутни и финансови операции  -  9 х. лв.

Разходите за материали представляват материали за сервизна дейност,

  • ремонт и поддръжка; резервни части и консумативи; канцеларски

материали и други.

  • Разходите за външни услуги представляват разходи за телефони, ел.енергия, вода, наеми, застраховки, местни данъци и такси, реклама и др.

Приходите за 2004 г., в размер на 1 053 хлв., са формирани от:

- продажба на стоки – 863 хлв.

- извършени услуги – 22 хлв.

- други приходи  – 168 хлв.

Реализира печалба, преди облагането й с данъци, е в размер на 103 хлв.

От анализа на имущественото и финансово-икономическото състояние на дружеството, могат да се обобщят следните изводи:

Дълготрайните активи на дружеството спрямо предходната година са увеличени 2,8 пъти, което осигурява възможност за разрастване и разширяване на дейността и значително увеличение на приходите в дългосрочна перспектива.

Наличността на материалните запаси и размера на краткосрочните вземания спрямо предходната година са значително увеличени, което подобрява способността на дружеството да генерира парични средства от бързоликвидните си активи.

Привлеченият капитал в края на периода нараства, поради значително увеличения обема на дейността, от което и размера на текущите задълженията на дружеството към кредиторите се увеличават.

Нетният размер на приходите нараства двойно спрямо предходната година, което осигурява възможност за покриване на разходите и отчитане на печалба от дейността.

- рентабилност на приходите от продажби     81 / 1 045 = 0.08

-  рентабилност на собствения капитал             81 / 304 = 0.27

- рентабилност на привлеченя капитал          81 / 2275= 0.04

- обща ликвидност                                            1008/1411= 0.71

- бърза ликвидност                                            201/1411= 0.14

Анализът на финансовото състояние показва, че дружеството има надеждни приходи, отчита значителна по размер печалба, разполага с необходимите бързоликвидни активи за осигуряване на финансови средства за обслужване както на дейността така и за плащане на погасителните вноски по искания кредит.

Дружеството провежда инвестиционна политика на обновяване на производствените мощности и въвеждане на съвременни производствени технологии, водещи до увеличаване обема на производството и продажбите, подобряване на качеството и снижаване на себестойността, осигуряващи в дългосрочна перспектива реализирането на произвежданата продукция, стоки и услуги и провеждането на конкурентна ценова политика.

Имущественото и финансовото състояние определят дружеството като действащо предприятие. Капацитетът на производствените мощности и разнообразието на осъществяваните дейности осигуряват на дружеството търговски взаимоотношения с широк  кръг контрагенти. В настоящите икономически условия дружеството има адекватно пазарно поведение и финансовото му състояние е добро.

 

 

 

УПРАВИТЕЛ:

/ В.Стоименов/

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Дидактически принципи. Принцип на нагледност

Публикувано на от
Отговор

 

Велико Търново

2010г.

 

 

 

 

 

 

 

Съдържание:

 

 

1. Същност на дидактическите  принципи.

2. Класификация на принципите.

3. Формиране на принципа на нагледност.

4. Функции на нагледността.

5. Видове нагледност според използваните средства.

6. Изисквания за онагледяване.

7. Значение на Дидактическите принципи – заключение.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Терминът принцип означава основно положение, изходен пункт, предпоставка за някаква теория, основополагащо начало. Под принцип се разбира всяко основание, от което трябва да се излиза и от което да се ръководим в дейността си. Днес се употребява във връзка с различни човешки дейности. Принципите имат различна функция и употреба в много области.

Принципите на обучението са изходни положения, определящи дейността на учителите и характера на познавателната дейност на ученика. Дидактическите принципи: определят дейността на учителя; познанията на ученика; отразяват вътрешните съществени страни на дейността на учителя и ученика; изразяват закономерностите на обучението; основните положения, на които се опира теорията и практиката му; определят насочеността му; общи положения, прилагани в обучението.

В съврененната образоветелна система принципите на обучение са теоретична основа, върху която се изгражда то по съдържание, форми и методи. Отнасят се към категорията на нормативните знания, които предписват какво трябва да бъде обучението и така регулират дейността на учителя и учениците. В дидактиката различните принципи на обучение съществуват в система, те са свързани помежду си и са допълват едим друг, не са дава предпочитение на някои от тях или да се изпълнява някой от принципите над останалите.

В различните източници, авторите класифицират дидактическите принципи по определен начин, но основно е прието делението на: принцип на нагледност; съзнателност и активност; системност; достъпност; трайно овладяване на знания, умения и навици; индивидуален подход; научност.всички тези принципи са тясно свързани с делността на ученика (съзнателност; активност; трайно овладяване на знанията), някои са свързани и с дейността на учителя (нагледност; достъпност; системност; индивидуален подход).

Анализът на познавателния опит показва, че придобиването на познания започва с усещанията и възприятията. Връзката между съзнанието и външния свят се осъществява чрез тях. Затова нагледността е и гносеологически принцип. Принципът на нагледност е основа за всяко оспешно обучение. Развива се наблюдателността. В съвременната дидактика нагледността обхваща всички видове възприятия. Обуславя се от особеностите на развитие на учениците. Абстрактните научни знания се възприемат по – лесно, когато се подкрепят от конкретни факти, образи, примери, които не са откъснати от тях. Ето защо нагледността съдейства за развитие на мисленети на учениците.

Семейна педагогика например запознава студентите със същността на съвременното семейство и неговите функции. Студентите се запознават с различни теоретични подходи към семейството и изучават редица проблемни области, свързани със семейството и възпитанието на децата в него.Това отрзява нагледността при студентите.

До нагледи се стига, когато се тръгва от конкретното (наблюдението) и се върви към абстрактното (понятието). Нагледът е образно знание за сетивно доловим обект. Учениците трябва да се  обогатяват с възможно повече нагледи. Онагледяването обаче е представяне на теоретични знания, понятия във вид на сетивно доловими модели. При онагледяването се върви от абстрактното към конкретното. Абстрактното знание се прави сетивно доловимо.

Функциите на нагледността в обучението – нагледността се обуславя от особеностите на развитието на учениците. Абстракните научни знания се възприемат по – лесно от учениците, когато се подкрепят от конкретни факти , образи, примери. Нагледността спомага за разбиране на връзката между научните знания и житейската практика, между теорията и практиката. Облекчава се процеса на усвояване на знанията и поддържа интереса. Отразява се многообразието на явленията и подобрява цялостните характеристики на познавателната дейност. Нагледността осигурява придобиване само на емпирични, но не и теоретични знания.

. Периферни теории за изследване на семейството – екосистемен подход, теория на конфликта, ситуационен подход, психоаналитичен подход, трансактно-аналитичен подход, социалноиндивидуалистичен подход.

Тя е построена на методологичния принцип, че обективната реалност /психиката/ и познанието за нея /психологията/ се възприемат като система от взаимно свързани подсистеми и системни елементи, като се спазва приоритета на цялото пред частта. Педагогическата психология включва в себе си най-общите факти, закономерности и механизми в проявата  и развитието на психиката на човека, възприемащ отделните обекти. В нея намират отражение и тези психични феномени и закономерности, възникнали на процеса на организираното и  целенасочено обучение и възпитание на подрастващото поколение. Нагледността се развива чрез сетивните възможности на учениците.

 

 

Дистрибуция

Публикувано на от
Отговор

Фиг.1

На фигура 1. е представена голямата и постоянно развиваща се дистрибуционна мрежа на „Загорка” АД. Изградени са два основни дистрибуционни модела. Първият включва производителя, който продава стоката си на големите търговски вериги. От своя страна те я предлагат направо на потребителите, като това е много по- изгодно за тях. Вторият модел включва: производител, търговци на едро, търговци на дребно и потребителите като крайно звено. При този метод много от средствата отиват за транспорт,  практически, обаче без посредничеството на търговците на едро, производителят не би могъл да достигне директно до хилядите търговци на дребно. Изключение от това правило са големите търговски вериги в столицата, които компанията предпочита да снабдява директно. По този начин „Загорка” АД осъществява по-строг контрол над доставките, има възможност да наблюдава пазара по-отблизо и да събира маркетингова информация, да съкращава пътя и времето на доставките, генерира по-високи печалби, тъй като един посредник по-малко във веригата означава по-малко ценови отстъпки и по-сериозни постъпления. Други положителни страни на вторият метод са: разширяването на дистрибуционния потенциал, подбор на най – подходящи транспортни средства, познаване на пазарите, висока професионална подготовка на персонала в дистрибуцията. Още един съществен фактор, оказващ влияние върху избора на определен дистрибуционен модел е финансовата мощ на компанията и нейните цели.

Компанията влага голяма част от печалбите си в усъвършенстване на производственият процес, бутилирането, етикирането, а друга в изграждането на собствена складова база и поддържането на собствен автопарк. Решенията за поддържането на собствени складове или наемането на такива, за броя им, местоположението, капацитета и други са от изключително важно значение за ефективното протичане на дистрибуционният процес. До 2008г. „Загорка” АД е разполагала с 4 склада – по два в София и Стара Загора. През същата тази година фирмата инвестира във изграждането на нови складове, намиращи се в близост до пивоварната. По този начин може да се осигури максимално добро покритие на пазара, непрекъснатост на доставките и оптимизиране на транспортните и складовите разходи.

Освен собствен автомобилен парк „Загорка” АД използва услугите и на няколко транспортни фирми превозвачи, както и извършва директни доставки до 8 ключови търговски вериги в столицата, като МЕТРО, Пикадили, Кауфланд, BILLA и др. Всичко това е продиктувано от няколко основни фактора: спецификата на продукта,  дистрибуционната политика на компанията и спецификата и локализацията на пазара.

Като отделен вид дистрибуция може да се разгледа и физическата, която представлява комплекс от дейности, обхващащи четири етапа. Пърият е обработка на поръчки и материали, като по – голямата част от поръчките се приемат чрез компютър или телефон. Вторият етап се състои в съхранение на продукцията в собствени складове. Следваща важна стъпка е транспортирането. От избора на транспорт зависи ценообразуването, навременната доставка и състоянието на стоките при пристигането. Последен, но не и по важност  етап е обслужването на клиентите. То е комплекс от дейности, които засягат всички страни от бизнеса на фирмата, но е и философия, която фирмата възприема, взема решения, корегира дейността си, за да достигне поставените цели. Високото равнище на обслужване разширява търсенето, увеличава обема на продажбите, дохода и печалбата.

Основната цел на „Загорка” АД е да развие износа си в страни, в които има най – много българи – Англия, Испания, САЩ и Македония. През 2008 износът се е увеличил с 83% за САЩ, Гърция, Германия и Англия. Бира с марката Загорка се пие вече и в Тайланд.

 

 

Българските възрожденци- радетели за многобългарска светска просвета

Публикувано на от
Отговор

…България, макар и под османския ятаган, запазила език и обичаи, била заплашена от кръста на гръцкия духовник. Някои по-заможни българи започнали да се гърчеят (да предпочитат гръцкия пред българския език). Далеч в миналолото останали героичните подвизи на българските царе и дните на величие на българската държава. Нужни били българи, които да пробудят съзнанието на народа и да му припомнят славното ни минало.

Пръв запалил искрата на народното пробуждане Паисий Хилендарски. Той е първият народен будител…

 

1. Паисий Хилендарски (1722-1776г.)

Паисий Хилендарски е роден през 1722г. в гр. Банско. Станал монах и 23-годишен заминал за Хилендарския манастир в Света гора, където брат му бил игумен. По това време в манастирите се трудели много граматици, учители и зографи, а в библиотеките се съхранявали стари книги.

През 1762г. в манастира Зограф („Света гора”) той завършил своята „История Славянобългарска” и сам тръгнал да я разпространява из народа. Знанията събрани в нея, вълнували всички родолюбиви българи. Навсякъде из поробената ни родина Паисий намерил стотици последователи-богатите давали пари да бъде преписвана, а бедните я пазели и разнасяли до най-отдалечените кътчета на България.

За да оценим стореното от Паисий Хилендарски, би трябвало да си припомним, че по негово време, близо 400г. от падането ни под турско робство, българите са били напълно забравили, че са имали държава, царе, свой език, а не гръцкия, своя църква, а не гръцка, че държавата ни е била велика и преславна, а царете ни-уважавани като силни владетели и умни мъже. Не само българите са забравили по онова време,че са имали някога своя държава, но и Европа е вече забравила, че е имало някога самостоятелна българска държава. Паисий пръв прозира, че народната свяст трябва да се събуди, че паметта на българите трябва да се върне, че гордото минало на страната ни е мъртво и че от нас в крайна сметка зависи да отхвърлим както гръцкия език и богослужение, така и турската власт над себе си.

Може да се спори какво е повече „Историята”. Историческо произведение, възхитително патриотично четиво или една изумителна народопсихология на българите от оново време. Каквото и кажем за нея, все ще бъде вярно. И която от страните на тази народопсихология да погледнем, ние ще се изправим пред една изумителна отговорност, която този атонски монах е носил в гърдите си към миналото и бъдещето на българския народ. И ако днес някои от твърденията на Паисий изглеждат на историците ни преувеличени или неточни, нека бъдем почтени да признаем, че това преувеличение е част от художествените похвати в неговата мисия-да събуди самочувствие, да вдъхне вяра, да предизвика срам в задрямалите десетилетия и загниващото в безвремие българско племе. Дело, в което той безусловно успява…

Последните дири от живота на този невероятен българин са от 1765г., когато Паисий и Софроний Врачански се срещат в Котел. И тъй както още спорим къде е родното му място, тъй и като не знаем къде е гробът му(напоследък все по-основателно се приема, че е починал в Станимака,дн. Асеновград през 1773г.) Изглежда такава е съдбата на всички велики мъже-да принадлежат и в раждането си, и в смъртта си на своята родна земя.

 

2. Софроний Врачански (1739-1813г.)

Стойко Владиславов е роден в гр. Котел през 1739г. По пътя на самообразованието израснал като надарен и образован момък. В продължение на 20г. той работил в родния си град като свещеник и учител. Бил ръкоположен за епископ на Врачанската епархия и станал известен с новото си име Софроний Врачански.

През 1765г. той се среща с Паисий Хилендарски в  Котел и се заема да препише „История Славянобългарска”. Котленецът издига в култ просветата на народа, която е възможна единствено чрез народен език. В това отношение възгледите му отговарят на просветителско-рационалистическата идеология на европейското Просвещение. Плодовитостта му като книжовник е невероятна, като вземем впредвид тежките условия, в които протича живота му. Той много добре чувства нуждите на своите съвременници от български книги. Заедно със своите съграждани младият свещенник страда от кризата, настъпила в Турция през 2-рата ½ на 18в.

Надарен с неповторим писателски талант, написал много книги, сред които „Неделник” и автобиографичния си труд „Житие и страдание грешнаго Софрония”.

В „Житието” той изповядва многобройните си патила. Веднъж, когато бил взет от турците за заложник, притеснението му било толкова силно, че му окапала косата за една нощ. От всичко преживяно свещенникът се поболява-получава нервно разтройство. За тази цел търси помощта на баячки от града. Той дава повод на преславския владика-грък, който едва ли е хранил топли чувства към родолюбивия българин, да го отстрани от църковна служба.

Дълбокото му огорчение и тежкото материално състояние на неговото семейство го подтикват да напусне града, в който 30г. е проповядвал и сял просвета. Известно време прекарва в Карнобат и близкото село Карабунар, където турците едва не го обесили. Поп Стойко се замонашава в Къпиновския манастир до Търново и получава новото си духовно име  Софроний. Предлагат му да го ръкоположат за владика във Врачанската епархия.

Букурещкият период от книжовната дейност на Софроний е най-богат и значителен. С отпечатването на своя сборник с неделни учения „Кириакодромион”( „Неделник” ) той слага началото на българското книгопечатане. В „Неделник” Софроний помества предимно известни притчи и религиозни проповеди. Като познава необразоваността и нуждите на българските свещеници, той им дава едно необходимо помагало.

От Букурещкия период на Софрониевата литературна дейност най-значително произведение е неговата автобиография „Житие и страдания грешнаго Софрония”. Свежестта и непосредствеността, с които авторът разказва за своя живот, реалистичният и светски характер на творбата му я поставят наред с „История Славянобългарска” между първите оригинални произведения на възрожденската ни книжнина.

Надеждите на Софроний да види своя народ освободен от турското робство не се сбъдват. Поради напредналата си възраст той се оттегля в един манастир близо до Букурещ, където умира вероятно през 1813г.

 

3. Петър Берон (1800-1871г.)

Д-р Петър Берон е роден в заможно семейство около 1800г., в гр. Котел . Учил в родния си град, в Букурещ и медицина в Германия. Той посветил малко време на своята професия, обикалял големите европейски университети, четял лекции, пишел книги из областта на различните науки. Най-голямо значение има знаменития му „Буквар” с различни поучения. Той бил отпечатан през 1824г. и заради изрисувания делфин на заглавната страница го нарекли „Рибен буквар” Справедливо го оприличават на енциклопедия, разкриваща пред българските деца чудния свят на новото знание.

Петър Берон е един от радетелите за равноправно място на българите сред останалите европейски народи. Той искрено е убеден, че само просветния народ може да бъде европейски народ. Затова всички български деца трябва да се учат и образоват-както момчетата, така и момичетата. И тази именно масовост на образованието в България той става създател на нов метод за обучение. Това е масово прилаганата и широкоизвестна в продължение на десетилетия взаимноучителна метода.

Самото съдържание на „Буквара” носи енциклопедичен характер. В неговите 8 раздела има място както за буквите и речта, така и за познания от областта на ботаниката, минералогията, флората и фауната, от физиологията на човека, аритметика, етически съвети и препоръки. И днес са непоклатимо точни някои от неговите съвети: „Когато нещо наченеш, силата си първо да притеглиш.” Или: „Ако много хортуваш, много погрешки струваш” Последната мисъл можем да срещнем по-късно в различни други езици: „Който много говори, винаги ще каже нещо, щото не трябва.” Или още: „Ако излъжеш един път, не та вяруват втори път.”

Петър Берон е измежду малцината български будители, които макар и да поддържат връзки с българските революционери от онова време, като с Георги Раковски например, не вземат пряко участие в революционните борби, както и в борбите за църковна независимост. С цялата своя научна дейност обаче той достига до европейско признание като учен и съвсем неслучайно единственият негов портрет, който е достигнал до нас, е рисуван от големия художник Николай Павлович-знак, който сам по себе си говори, че и най-големите и най-високопоставените в съдбата на един народ обикновено са скромни хора.

След трагичната му смърт през март 1871г. цялото негово състояние, по негово лично желание, отива в полза на българските читалища. Това, което със сигурност знам, е, че петър Берон е просветител от най-висока класа за времето си не само в България, но и в Европа.

 

4. Васил Априлов (1789-1847г.)

Васил Априлов бил български търговец, живеещ в Одеса. Подобно на други заможни българи той се гърчеел и малко знаел за своя род и език. Но скоро скъсал с гръцкото влияние и се посветил на отечеството си. От ден на ден у него растяло желанието да открие в родното си място училище по европейски образец. През 1835г. в Габрово с помощта на Васил Априлов и други патриоти разтворило врати първото българско светско училище.

За учител бил привлечен големият възрожденски учител Неофит Рилски. Програмата, която той сам изготвил, предвиждала преподаване на български език, граматика, аритметика и др. предмети. Обучението в училището било безплатно. Приемали се ученици от цялата страна.

Примера на Габровското училище последвали множество градове- Плевен, Копривщица и др.

Васил Априлов познава твърде добре европейските ценности и това го прави вече с едни гърди напред пред неговите съотечественици. И съвсем неслучайно първи учител в неговата гимназия-със задачата да състави граматика на говорим български език, той настоява да бъде не някой друг, а Неофит Рилски-друг високообразован българин. Неофит Рилски се справя със задачата си блестящо само за 2 години. На 2.01.1835г. училището отваря вратите си за габровските деца. За да не ги затвори и до днес.

Мечтата на Васил Априлов е да открие в Габрово и девическо училище. Васил Априлов не само меценатства, той сам се занимава с духовна дейност. През 1841г. издава „Българските книжници, или на някое славянско племе принадлежи Кириловата азбука”. Издава и втора книга-„ Деница на българското образование”, която е колкото историческо, толкова и просветителско четиво, толкова и призив към българите да отхвърлят турското иго. Издава още „Допълнение към Деница…”, „Български грамоти”, „Мисли за сегашното българско учение”

Може да се каже, че последните години от живота му са изцяло обърнати към България и проблемите на българското образование. Макар и болен вече и на преклонна възраст, Априлов не издържа на подтискащата го носталгия. Решава с кораб от Русия през Турция да стигне отново България и Габрово, да види акак вървят работите на училището, а и завръщайки се в родния град, дишайки родния въздух, дано възстанови изчерпващите му вече сили. В град Бурса прави бани, укрепва временно здравето си и стига Габрово. Тази е покъртителната среща с неговите съграждани, с дечицата, наредени на опашки да целунат ръката на своя благодетел, щастлив, че е видял резултата от родолюбието си. После се отправя към Букурещ, по пътя се простудява и някъде между Букурещ и Галац умира…Погребан е в Галац, където и до днес е гробът му. Годината е 1847.

 

5. Неофит Бозвели (1785-1848г.)

Неофит Бозвели е един от първите радетели за национално пробуждане и самоопределение, на плеяда будители, просветители и революционери. Той е роден през 1785г. в Котел- две десетилетия след годината, в която Отец Паисий отсяда в Котел, а поп Стойко Владиславов, бъдещият Софроний Врачански, преписва „История Славянобългарска”. В духа на епохата, жаден за знания, още юноша, той заминава и приема монашески сан в Хилендарския манастир. На 18г. монашеските му задължения го отвеждат като представител на Светогорския манастир в Свищов. Там Неофит Бозвели е духовник, но и учител в местното училище, участник в обществения живот на града. Тук за пръв път се сблъсква с ширещото се отчуждаване на заможните българи от българската просвета и затова се заема да повдигне интереса на родителите и учениците към родното училище. Така Неофит става автор на един от първите български буквари- „Славянобългарско детоводство”, разпространява го не само в Свищов, но като апостол тръгва из селищата на България да събира абонати и агитира за отваряне на български училища.

Главното в неговата дейност през 20-те -30-те години на 19в. Е борбата за заместване на гръцкия с българския език в училищата и църквите, за нуждата от книги и дори необходимостта от български вестник, който да поеме и осъществява справедливите български искания по това време. Неофит Бозвели е най-ревностния борец за извоюване и отстояване на църковно-националната независимост на българите от Цариградската патриаршия.

До последния си дъх Бозвели продължаваборбата за успеха на българщината. Тайно бяга от заточението си в Хилендарския манастир и пак се връща в Цариград, където заедно с един друг духовник и борец- Иларион Макариополски, подемат борбата против фанариотите.

Двамата са упълномощени от цариградските българи, свикват събрания, дават прошения, срещат се с висши сановници и чужди консули, пред които представят българските искания. Заточен отново, изтощен в борбите, пламенния борец и патриот умира през 1848г.

 

 

 

6. Иларион Макариополски (1812-1874г.)

Светското име на духовника Иларион Макариополски е Стоян Михайловски, а родното място- Елена, 1812г. Иларион получава най-доброто образование за времето си и достига до висок епископски сан- владика (архимандрит).

Стоян Михайловски първоначално учи в родното си селище, продължава в гръцкото училище в с.Арбанаси.

В годините 1840-1844г. Макариополски навлиза в борбите за независима църква активно. Той получава благословията на Бозвели, Априлов и др. Има огромно желание да продължи образованието си в Русия, но фанариотските сплетни довеждат до изричната забрана на Патриаршията. Иларион заедно със завърналия се от заточение Бозвели оглавяват цариградските българи и през 1844г. правят аргументирано изложение до Портата без знанието на цариградския патриарх.

Иларион Макариополски дочаква фермана за обявяване на независима българска екзархия-първата българска официална институция преди Освобождението, участва дейно в работата на Църковно-народния събор през 1871г. в Цариград и след избора на първия български екзарх Антим I – духовник от по-младата генерация, е избран за владика на Ловчанската епархия. Умира през 1874г. , изпратен до вечния си дом от множеството като един от най-заслужилите за народното, църковно-национално дело българин.

 

 

Други български възрожденци – радетели за многобългарска светска просвета са:

 

- Найден Геров, Васил Друмев, Сава Доброплодни, Петко Р.

Българските манастири с чудотворни икони

Публикувано на от
Отговор

 

1.  Увод

 

 

 

Намираща се на ключово място на европейския континент, днес България е страна, богата на редки археологически, исторически и архитектурни паметници, датиращи от праисторическата епоха, древността, средновековието и по-ново време. Голяма част от антропогенните обекти обаче, са се превърнали в символ на епохата, към която принадлежат и в наши дни служат само като паметници на културното и историческо наследство.

Съществуват обаче и такива, които, създадени преди хилядолетия и просъществували до днес, продължават да живеят и да се развиват. Такива са и манастирите. Съхранили в себе си цялата история на нашия народ – времената на държавен възход, на борба против врагове и завоеватели, на разцвет и независимост, днес те са едни живи музеи на многовековно развитие. В съчетание с магията и силата на вярата, манастирите и днес поддържат своето предназначение.

В България има над 300 действащи манастира. Всеки един от тях е олицетворение на вярата в Бога. Специфичен израз на разкриване на православната догматика, мистика и естетика, е православната икона. Православната икона изразява представата за красотата като нещо свято и за свещеното като красота. Иконата е едновременно и проповед и молитва, сакрално средство за духовно пречистване.  Тя не е просто картина, а нещо повече от обикновено изображение. След като бъде осветена, иконата се превръща в източник на божествено присъствие, въплъщение на Божествената благодат. Според православната догматика, Бог проявява своята сила и благодат по особен начин, в някои места, предмети и икони. Това са чудотворните икони, специфични не със своето изображение или материал, а с начинът, по който Бог изпраща своята милост и любов, чрез тях. В България са особено популярни четири чудотворни икони на Света Богородица – в Рилски, Бачковски, Роженски и Троянски манастир.  Именно наличието на тези чудотворни икони е това, което прави тези манастири още по-ценни и значими за вярващите.

 

 

2. Рилски манастир

 

 

Рилският манастир не случайно е един от най-ценните антропогенни обекти в България. Той е един от най-забележителните паметници на нашата национална култура.

  Историята на Рилския манастир обхваща едно хилядолетие и е свързана с някои от най-важните моменти в националната ни история. През годините манастирът е бил огнище на книжнината и славянската просвета, място, където се е пазел жив споменът за национален възход и източник на сила и желание за отхвърляне на чуждата власт. Основаването на Рилския манастир се крие далеч назад в историята и е свързано с живота и делото на монаха-отшелник Иван Рилски. Роден около 876-880г. в планинското селце Скрино, Иван Рилски бил син на онази значима за българската история епоха, свързана с официалното въвеждане на християнството като държавна религия и създаването на славянската книжнина. След като прекарва известно време в манастира “Св. Димитрий”, той приема монашеството, броди из Витоша и накрая се приютява в Рила планина.  По времето на цар Петър, някъде около 927г., възникнало и първото монашеско общежитие, което  бързо се превърнало в център на усилена просветна и книжовна дейност.  Първоначалното устройство на манастира не е известно, но през 941г. Иван Рилски се оттеглил от общежитието и се отдал на пълно усамотение. Оставил обаче на учениците си своя “Завет”, които се преписвал от ръка на ръка и се предавал на игумена. “Заветът” на Иван Рилски показвал голям набор от познания, писателски усет и естетическо чувство за природата. За свой приемник монахът посочил игуменът Григорий, а сам той прекарал остатъкът от живота си в планината, където починал на 18 август 946г.

През Xв. Манастирът бил вече укрепнал и се развивал като средище на книжовна и просветна дейност. Ръкописи от този период обаче почти не са запазени. Малкото останали пергаменти днес са едни от най-ценните не само за старобългарската, но и за старата славянска книжнина. Сред тях са и откъси от “Паренезиса” на Ефрем Сирийски, цитирани от самият Иван Рилски в “Завет”. В едно ръкописно евангелие пък се открива упоменание за паметта на преподобния отец Иван Рилски. То е писано в Галичката област и под него се открива датата 19 октомври.

През епохата на византийско владичество се забелязва временен упадък на Рилския манастир. С падането на България под турско робство, манастирът също става мишена на озверелите душмани и бива многократно опожаряван. През XIIIв. обаче, манастирът отново се възстановява. Особени грижи за него полагат Иван Асен II и синът му Коломан. През 1335г. феодалният владетел на Струмска област Хрельо изгражда в двора на манастира отбранителна кула, за да се предпази от възможни заплахи . Четириъгълната постройка, изградена с дебели зидове, стигащи до 180см. Била почти непревземаема, за тогавашните оръжия. От върха и можели да се наблюдават всички действия на нападателите. Издигнати били пет етажа, свързани с каменна стълба, а на последния етаж има малка църква – “Преображение Господне”. В по-нови времена (1844 г.) към кулата е добавена и камбанария.

Няколко години след смъртта на Хрельо, Рилската покрайнина отново преминала под върховенството на българската държава. По това време двамата братя Иван Срацимир – владетел на видинската област и Иван Шишман – владетел на търновската област, водели спорове за властта над Средечката област. През септември 1378г. Иван Шишман пристигнал в Средец и посетил Драгалевския манастир, като оставил на монасите дарствена грамота. При него се явили също и монаси от Рилския манастир, на които той издал прочутата Рилска грамота (21 септември 1378г.), пазена и до днес в манастира. Това е единственият запазен средновековен документ в нашите земи. От нея става ясно, че поземлените владения на Рилски манастир се простират далеч извън областта на Рила планина, а обхващат също Станкедимитровско, Благоевградско, Разложко и дори Софийско. От това време е и пространното житие за св. Иван Рилски, написано от патриарх Евтимий.

През периода XIII-XIVв. Рилският манастир продължил да се развива като център на книжовна и просветна дейност. Запазени са няколко ръкописа от тази епоха, писани в манастира или принадлежали на манастирската библиотека. Сред тях са евангелие, писано през 1361г. от монах Симеон и ръкопис, съдържащ т. нар. Лествица на Иван Лествичник. През XIVв. тук бил преписан и ръкопис, съдържащ съчинение на писателя Максим. От цялото тогавашно богатство на манастира обаче, днес е останала много малка част. Това били годините на културен подем за манастира, който обаче бил пречупен от идването на османците на власт в края на XIVв. Това злощастно събитие забавя развитието и променя съдбата на светата обител. В самото начало, манастирът успял да остане скрит от посегателствата на завоевателите. Към средата на XVв. обаче, грабежи и насилия почти обезселили светата обител, а монасите вероятно били избити. Едва към втората половина на XVв. манастирът отново се върнал към живот, благодарение на тримата братя Йоасаф, Давид и Теофан. По това време, непокътнати били останали само Хрельовата кула и манастирската църква, но братята се заели с обновлението. До 1460г. Рилската обител вече била възстановена и заселена. През 1466г. дори бил сключен договор с руския светогорски манастир “Свети Панталеймон”, за взаимна подкрепа и съдействие. Приблизително по същото време били установени връзки и с Охридската архиепископия. Рилският манастир минал под нейното върховенство и така преживял още едно столетие.  През 1469г. от Търново били пренесени мощите на основателя Иван Рилски.

В следващите векове, съществуването на Рилския манастир не било никак гладко. Отдалечеността от главните пътища го пазела отчасти от грабежи и нападения, но въпреки това през второто половина на  XVIIIв. Той на няколко пъти пострадал от турските набези. Манастирските братя били подложени на гонения и мъки, а в стремежа си да поддържат своята обител, те натупали големи задължения. Въпреки всичко обаче, монасите не преставали да се грижат за манастира и да го пазят като средище на просветна и книжовна дейност. Популярният за това време гърцизъм никога не успял да се настани в Рилския манастир. Там строго се пазели съкровищата на българското слово, а църковните проповеди го разнасяли навред.

        В началото на XV в. руската православна църква се включва във възстановяването на Рилски        манастир дарявайки монасите с  книги, пари и църковни аксесоари. Рилските книжовници преписвали различни творби, като Големият рилски панегирик (1479г.). Преписвани били също и творби на средновековни писатели, като Житие и похвала на Константин Философ – Кирил, съчинения на патриарх Евтимий Търновски, житие на Теодосий Търновски и други. През 1480-1481г. бил преписан дори “Шестодневът” на Василий Велики. През XVIв. към библиотеката на манастира бил добавен и ръкопис, съдържащ четириевангелието, който с богатата си украса и златен обков и днес е сред ценностите на манастира.

Настъпването на българското Възраждане, в периода XVIII-XIXв., дава отражение и върху живота на Рилския манастир.  Буржоазията все по-често насочвала грижите си към него, а поклонниците от всички български земи се увеличавали непрекъснато. С помощта на богати търговци, комплексът бил реконструиран и обновен. Той се превърнал в средище на национално самосъзнание и ядро но борбата за свобода на българския народ. През 1795г. била изписана малка църква “Въведение Богородично”. Четири години по-късно, старозагорски занаятчия издигнал със собствени средства църквата “Свети Лука”. През 1805г. двамата майстори Михаил и Радоица, съградили църквата “Покров на пресвета Богородица”, изографисана шест години по-късно. Майстор Алексий,  в продължение на няколко години изградил трите крила на манастира.

 През 1816г. започнало изграждането на жилищни сгради, а майсторите непрекъснато градили и нови части от манастира.

Не било писано обаче тези сгради да просъществуват дълго. На 13 януари 1833г. избухнал огромен пожар и унищожил всичко освен Хрельовата кула и катедралната манастирска църква. Монасите обаче веднага се заели да възстановят своята обител. Двама от тях били изпратени в Света Гора, откъдето тайно взели планова на манастирски сгради и само година по-късно Рилският манастир бил обновен. Материалните помощи били щедро дарени от родната буржоазия. Същата година било взето и решение старата Хрельова кула да бъде съборена, а на нейно място майстор Павел изградил днешната църква. Камбанарията била издигната през 1844г. През 1847г. било изградено и южното крило, от майстор Миленко. Цели тридесет и две години продължило изписването на  манастира – от 1840 до 1872г. Самите манастирски сгради добили форма на неправилен четириъгълник, свързани в единство с околната среда. Отвън манастирът наподобявал истинска крепост, достъпна единствено от двете обковани в желязо врати. В този вид е запазена светата обител и днес. За да се предпазят от повторни бедствия, подобни на това от 1833г., майсторите добавили и четири противопожарни зида. Майстор Павел съградил трикорабна църква, с три абсиди на източната страна. Заслужава да се отбележи, че цялата манастирска сграда и църквата били дело само на български майстори. Според малкото имена на художниците, останали по стените, става ясно, че те принадлежат главно към самоковската и разложката школи. Тук са работили творци като Захари Зограф, Димитър Христов, Станислав Доспевски, Тома Вишанов, Димитър Молеров и др. В най-пълно разнообразие било изографисано цялото житие на Иван Рилски. Могат да се видят още ликовете на Гавриил Лесновски, Прохор Пчински, Йоаким Осоговски и други български светци. Част от тях са представени в битови сцени, а други – как загиват от ръцете на турците, в борба да защитят родната вяра. По този начин авторите увековечили паметта на онези, които погивали за своя народ. Като цяло във всичко в манастира се долавя повишеното родолюбие на българина от епохата на Възраждането. Рилската обител се превърнала в предмет на национална гордост и чест. Било създадено също и училище, а монасите опитали дори да създадат българска печатница.

След Освобождението (1878г.) Рилският манастир бързо се превръща в преуспяващо стопанско предприятие, с обширни земи, гори, фабрики за дървообработване и пр.

Основното обновление и грижливата поддръжка позволяват днес Рилският манастир да се разглежда като един жив музей на вековно минало. Поради дългите години развиване на книжовна и просветна дейност, днес в манастира има над 140 български и славянски ръкописа. Някои от тях са особено ценни, със своята старинност и съдържание. В манастирската библиотека са съхранени над 15 000 печатни издания. В южното крило, през 1965г. е уреден музей, изобилстващ от най-различни старинни ценности. Музейната експозиция представя в хронологичен ред отделни теми от историята на манастира, от момента на създаването му до наши дни. Сред материалите е надгробната плоча на севастократор Хрельо, от 1343г., която има историческа и литературна стойност. Рядка реликва представляват глаголическите листове – образци на славянската писменост от Xв. Интерес будят и различните чуждестранни дарения на манастира, част от които са истински произведения на изкуството. Не по-малко ценни са и иконите, дело на наши автори, съхранявани в музея или пръснати из целия манастир. Тук са запазени и единствените икони от Средновековието – св. Иван Рилски (XIVв.) и св. Арсений (XVв.). Особено ценни творби на приложното изкуство са ръкописното евангелие от Сучава (Румъния), 1529г. И ръкописното Крупнишко евангелие от 1577г.  Най-уникалната реликва обаче е така нареченият “Кръст на Рафаил”. Той представлява парче дърво, върху което монахът Рафаил дванадесет години вае 104 религиозни сцени и 650 малки фигурки. Творбата била завършена през 1802г., но авторът и трябвало да плати за своето произведение със зрението си.

В отделна зала е уредена също и художествена галерия, изпълнена с живопис, графика, рисунки и скулптури, посветени на природните красоти и паметниците на манастирския комплекс. През 1969г. в част от бившите спални помещения е подредена постоянна етнографска експозиция, в която са показани събираните повече от 200 години подаръци на манастира, от всички краища на българските земи. Изложени са тъкани, шевици, съдове, керамика, килими, различни накити и произведения от мед и желязо.

Чудотворната икона в Рилския манастир е на Св. Богородица. Представлява изображение, обградено от 32 четириъгълни преградки с мощи на светци. В гор­на­та й част има над­пис “Одигитрия” (Пътеводителка). Смята се, че иконата първоначално е принадлежала на знатна фамилия. Според едно старо предание, тя е била подарена на манастира от сестрата на цар Иван Шишман и жена на султан Мурад I – Мара. По този начин, до чисто религиозната и стойност се прибавя и историческа такава.

Иконата винаги се пази заключена, прави се тържествена лития само на големи християнски празници. Местното на­се­ле­ние я по­чи­та ка­то из­це­ли­тел­ка при теж­ки за­бо­ля­ва­ния и при ма­со­ви епи­де­мии.

През 1961г. Рилският манастир, съвсем основателно, е обявен за национален исторически паметник на културата. Петнадесет години по-късно, комплексът е обявен за национален резерват. През 1980г. му е присъдена награда “Златната ябълка”, давана за особени заслуги в международния туризъм, от Международната асоциация на журналистите и писателите по туризма. През 1983г. е включен в списъка на обектите, обявени за национално и културно наследство от ЮНЕСКО.

 

 

 

 

3.  Троянски манастир

 

 

Според манастирските летописи Троянският манастир е основан през 1600г. Много от изследователите обаче смятат, че той е възникнал далеч преди това – в края на Второто българско царство или през първите години на османска власт. През 1600г. на това място пристигат монаси от “Света гора” и полагат основите на манастира, състоящи се от дървени сгради, като в самото начало е имало само една малка църква. За първите години от съществуването на манастира сведенията са оскъдни. В годините на Възраждането, Троянският манастир се издига и се превръща в ярък символ на българщината.  През 1830г. след упорита борба с гръцките епископи, той дори става ставропигиален, под непосредственото ръководство на Цариградската патриаршия. В Цариград била изпратена делегация от монаси, която настойчиво поставила въпроса за признаване на църковно-административната и стопанска независимост и самоуправление на манастира. Със специална грамота от 4 декември 1830 година, подписана от Вселенския патриарх Констандий и от всички митрополити, Троянският манастир бил признат за ставропигиален, подчинен на Цариградската патриаршия. Веднага започнали сериозни приготовления за ново строителство, което да отговаря на новото религиозно положение на манастира. Пет години по-късно е построена и църквата в двора, дело на прочутият майстор Константин от Пещера.  Църквата представлява еднокупулна постройка с три  конхи. Има кръстообразна форма и силно наподобява на тези в Атон, Рилски и Бачковски манастир. Зидарията е градена от дялан камък и тухли, с редуващи се водоравни пояси. От северната и западната страна има куполна колона с арки, допълваща и разнообразяваща архитектурните форми. По външните стени и днес са запазени различни изображения на конници, гълъби и каменната маска на майстор Константин. В неправилен четириъгълник около църквата са разположени и манастирските сгради, с изби и стаи за монасите. В един манастирски летопис, съставен през 1835 г. е отбелязано: „Начало битието на Троянската обител бе подир много години откакто падна българското царство. Яви се един монах, българин, неизвестен под име. Дойде неизвестно от коя покрайнина, засели се в пустинята планинска заедно с единствения си ученик. И като съгради за себе си една проста хижа и като пребиваваше в нея не малко години, той стана известен на простия народ в тоя край.“ Летописецът уточнява на други места, че двамата монаси са дошли тук от Атон. Малко по-късно, на път за Влахия тук дошъл и друг атонски монах, понесъл със себе си чудотворна икона на „Св. Богородица Троеручица“. Но колкото пъти в последствие правил опити да си тръгне, иконата неизвестно как все се връщала обратно в манастира. Затова накрая той я оставил тук и си заминал сам.

 Всичко това привлякло нови монаси и Троянският манастир бързо се разраснал. Много скоро били издигнати дървена църква, посветена на Рождество Богородично, монашеско жилищно крило и малка гостоприемница. Не след дълго обаче, по времето на игумена Калистрий, манастирът бил разгромен от турска банда. Самият игумен бил посечен.

През първата половина на XVIII век манастирът отново се разраснал и замогнал икономически. По това време в него започнало да функционира и килийно училище, което след 1765 г., когато било поето от даскал Никола Върбанов, ставало все по-известно. По същото време, игуменът Христофор, родом от Сопот, осъществил първите по-големи строежи в манастира. Той издигнал някои нови сгради и потегнал дървената църква, а в 1771 г. изградил и водоснабдяването му. Около 1780 г. един друг сопотчанин – игуменът Пахомий организирал изграждането на нова, вече каменна съборна църква. Според една стара гравюра, изработена от монаха Леонтий Рус в 1817г., това е било триконхален трикуполен храм.

 През 1839г. резбарят Петър и майсторът Никола Матеев изграждат иконостаса на църквата. Декоративни форми са изрязани с голямо майсторство – виеща се лоза, листа и гроздове, птици, животни и ангели. Димитър Христов, по-големият брат на Захари Зограф, рисува голяма част от иконите на манастира.

Най-голям културен паметник от епохата на Възраждането е църквата на манастира, зографисана от самоковския живописец Захари Зограф, през 1847-1848г. Нарисувани са портрети на всички дарители, а стенописите са с ярък колорит и разнообразни мотиви. Родолюбивите чувства на твореца  го подтикват да изпише също и образите на светите братя Кирил и Методий, както и други портрети на известни българи.

 На една от стените авторът е оставил и собствения си портрет. По свода на откритата галерия Захарий Зограф изобразил голям брой сцени от станалата популярна през Възраждането тема „Апокалипсиса“. Стените на галерията се заемат от назидателните композиции „Страшният съд“ и „Колелото на Живота“. В стенописите на църквата проличава стремежът към увековечаване на много действителни и легендарни исторически личности от  българския народностен пантеон. Някои от каноничните назидателни теми художникът насища със свои лични наблюдения от околния свят. В новата за неговото творчество тема „Колелото на живота“ чрез популярни нагледни средства той внушава философията за преходността на земния живот. Най-мащабна творба, сред стенописите на Захари Зограф в манастира, е дърворезбеният иконостас в църквата, въздействуващ с естествения благороден цвят на дървото. Унгарският пътешественик Феликс Каниц (XIX в.) съобщава, че той е работен през 1839-1840 г. от новоселския резбар Никола Матеев. С плетеничната си структура от растителни мотиви и архитектонични членения иконостасът е хармонична съставка на тържествено въздействащият храмов интериор.

          През периода на Възраждането, Троянският манастир се превръща в истинско огнище на просвета. През 1765г. се открива училище за монаси, в което се учи и Неофит Бозвели. През 1848г. в манастира пристига Петко Р. Славейков, а през 1869г. се открива манастирско училище за деца от околните села и махали. Първите учители били монаси от манастира, като там се готвели и учители за цяла Северна България. Монасите не само полагат големи грижи за просветното дело, но и активно участват  освободителното движение. Честите посещения на Васил Левски са съпроводени от горещ прием и множество последователи. Скривалището на Апостола днес е превърнато в музеен кът. Манастирските братя продължават да работят за освобождението дори и след обесването му. Закупуват се оръжия, а къщата на Найден Хасъмов е превърната в скривалище на барут.  Игуменът на манастира дори е арестуван и осъден на смърт по време на Новоселското въстание, но по-късно бил помилван.

        През 1865г. майстор Петър изгражда триетажната западна страна на манастира. Същата година майстор Иван построява и висока пет етажа кула, свързана със западната сграда. Днес от нея са запазени само два етажа, като останалите са били разрушени след Освобождението. По стените на втория етаж се виждат стенописите на троянския художник Пенчо Найденов, ученик на Захари Зограф. Наблюдават се малки фигурални сцени с битов характер и икони.

В библиотеката на манастира се пазят ценни ръкописи и старопечатни книги, гравирани плочки и художествено изработени църковни дрехи, съдове и предмети. Манастирът има също ценни исторически ръкописи, грамоти и различни документи от предосвобожденско време.

Днес Троянският манастир е един от 100-те национални туристически обекта и привлича все повече туристи.

 

 

 

4. Роженски манастир

 

 

 

Смята се, че Роженски манастир е бил построен през 1220г. Сегашният си вид придобива в края на XVIII и началото на XIXв.  Днес той е най-голямата обител в Пирин и един от добре запазените през вековете.

В манастира е имало прочута калиграфска школа. От нея е запазен ръкопис, датиран от XIVв., съдържащ 117 миниатюри.

    В двора на манастира се намира църквата “Рождество Богородично”, която по-късно става причина за името на село Рожен.  Църквата  впечатлява с интересни стенописи, дърворезба и надписи. Украсата на църквата е пример за мащабен стенописен ансамбъл. В малкия параклис е запазено изображение на монахинята Мелания.  Тук са застъпени простран­ни цикли на „Празниците“, „Страданията“, „Чудесата Хрис­тови“, а така също на „Акатист Богородичен“. Съхранени са също и уникални стъклописи от 1715г. Близо до манастира се намира и костницата от XVIIв. 

По време на управлението на Деспот Алекси Слав, губернатор на региона при царуването на Цар Калоян (1197-1207) и неговия племенник, манастира е обогатен с няколко нови сгради. Съборната църква,която в днешния си вид е триабсидна псевдобазилика с нартекс, била възстановена върху старите си зидове още през XV век. Вероятно тя е включвала и доста го­леми съхранени части и от стените на първоначалния храм. Във феридата над западната врата има изображение на Исус Христос Вседьржител, заобиколен от апостолите с изписана годината 1597. От XVI век датират и най-ранните запазени стенописи в притвора. По стилово маниерните си особенос­ти към XVI век се отнасят и запазените стенописни фрагмен­ти от украсата на трапезарията. По неизвестни причини в края на XVII или началото на XVIII век покритието на църквата рухнало и било заменено с плосък полихромиран дървен таван.

През XVII век манастирът е в период на подем. Построени са южното крило, а също така и главната църква. През 1611 година, според надпис вдясно от входната врата, била изписана външната южна стена, където е разположена сце­ната „Страшният съд“ и „Лествицата“. От 1715 година да­тират витражите по източните прозории.
 През 1662г. с фрески е украсена новопостроената костница. В края на века трапезарията и църквата са украсени със стенописи.

В края на  XVII  век в манастира възниква голям пожар, които унищожава сградите и архива. Настъпват тежки дни за обителта. В  началото на XVIII  век обаче е възстановен с финансовата помощ на богати българи от цялата страна. Реконструкцията започва през 1715 г., а църквата е изцяло завършена през 1732 г. Стенописите в притвора върху по-стария живописен пласт били започнати от зографите Теохар и Никола в 1727 година. Пет години по-късно в 1732 г. северната част на притвора била преградена с параклис, посветен на „Св.св. Безсребърници Козма и Дамян“. Начело на клира по това време стоял игуменът Анастасий. През същата 1732 година с ктиторство на тогавашния настоятел господин Дукас Халтас било завършено и цялостното вътрешно оформление на наоса – стенописи, дърворезбени иконостаси, църковна мебел.  Манастирът достига своя апогей през XIX  век, когато служи като регионален духовен център и притежава много земи в околната местност. Краят на разцвета е сложен от известния местен революционер Яне Сандански, който със своите приближени завладява земите му. Революционерът е погребан до църквата „Св.Св. Кирил и Методий“, построена в периода 1912-1914г., по негова инициатива.

     В Роженския манастир се съхранява богата колекция от икони извън култова употреба, датиращи от XVI дo XIX век. Сред тях особено се отличава иконата „ Богородица-Портарница “ от иконостаса на параклиса. Иконата на Богородица  в Роженски манастир е едно от малкото копия, изработени от светено желязо. Надписът и посочва, че е зографисана от монаха Яков.  Лицето на Богородица е обградено от десет малки композиции в овални рамки, като всяка от тях разкрива част от историята на иконата и нейните чудеса.

 В манастирската ко­лекция има великолепни образци на църковна утвар – кръстове, обкови, свещници, кадилници и пр. По своя стил и почерк иконите на иконостаса са дело на худож­ниците, рисували стенописите в наоса и параклиса. Те носят чертите на представителността на изкуството в един бо­гат манастир.

      Жилищните корпуси на манастира датират от два периода. Монашеското крило, което обгражда църквата от изток, юг и запад е двуетажна сграда с чердаци, което е било построе­но най-вероятно още при първото възстановяване на ма­настира през XV век. В него се намирали хранителният блок, избите, игуменарницата и монашески килии с огнища. Мо­нашеската трапезария, вградена на втория етаж, била с абсида. През XVI – XVII век тя била реконструирана и изписана в духа на атонските художествени традиции.
Второто, триетажно жилищно крило, било построено през XVIII век със спомоществувателството на мелнишките есна­фи. Това била манастирската гостоприемница. В приземието й се намирали обори, а на етажите – големи гостни стаи, някои от които имали огнища. Върху покрива в източния край на този корпус през XIX век била изградена малка живописна камбанария. Откъм двора това жилищно крило се разкрива с раздвижена система от чердаци, кьоижове и водници. Една великолепна дървена плетеница, увенчана от белите аркади на камбанарията. Това е една от най-хубавите манастирски сгради по българските земи.

 

Бачковски манастир

 

 

Според един запазен устав, Бачковският манастир е основан през далечната 1083г., от двамата грузински братя Григорий и Абазий Бакуриани. Братята заемали високи постове в западните военни гарнизони на византийката империя. За съжаление само двуетажната костница, която се намира на около 300 метра от сегашния манастирски комплекс, се е запазила от самото основаване до наши дни. Костницата е уникален исторически обект, който си заслужава да се посети заради нейните старинни стенописи, които се нареждат сред най-ценните произведения на православното изкуство от 11-12-ти век.

Манастирът е изграден на десния бряг на Чепеларска река. Представлява многообразен архитектурен ансамбъл, ограден с високи стени, придаващи му вид на средновековен замък. Манастирът е покровителстван от цар Иван Александър по време на Втората българска държава, за което свидетелства негово изображение в арките на притвора на костницата в знак на благодарност за приноса му при възстановяването на сградата. Като много други манастири по българските земи, в Бачковската обител също се помещава килийно училище (от 11 век). Любопитен факт е, че след падането на България под турско робство в края на 14-ти век, Патриарх Евтимий е изпратен в Бачковския манастир на заточение. Заточването му тук, обаче, не го обезкуражава и патриархът заедно със своите ученици развива активна религиозна и книжовна дейност зад стените на манастира. Към края на XI в. в него се оформя книжовна школа, известна в изворите като Петрицонска — название, произхождащо от първоначалното име на съседната крепост Петрич. Чрез преводаческата дейност на работещите в манастира книжовници, сред които е и известният ученик на Йоан Итал грузинският философ-неоплатоник Йоан Петрици (около 1050 – 1130 г.), се осъществяват връзките на средновековна Грузия с Византия. Манастирът е  запазил икона, подарена в 1311 г. от грузинците Атанасий и Окропир.  

Въпреки че Бачковския манастир оцелява след първоначалното нашествие на Турските армии, по-късно последва съдбата на повечето други православни манастири по нашите земи и бива ограбен и разрушен. Възобновен е към края на 15-ти век, като трапезарията е реконструирана през 1601г., а запазената и до днес църква Света Богородица е завършена през 1604г. и зографисана едва през 1643г. Основите и са поставени върху стара опожарена църква от времето на бакуриановото строителство.  Планът на сградата е много характерен, защото е наследил конструкцията си от старата църква. Иконостасът е с голям брой икони, датиращи от XVIII – XIXв. Стенописите на трапезарията са забележителни със своята художествена стойност. Църквата, от своя страна, също изобилства от красиви стенописи, но това, което най-вече привлича посетителите, е иконата на Богородица, за която се смята, че е чудотворна. Дълга опашка от богомолци, дошли тук, за да се помолят на чудотворната икона на Богородица, обикновено се вие далеч пред входа на църквата. Тя е най-голямата светиня на Бачковския манастир. На специално място в съборната църква, под нежни драперии, изработени от благодарни ръце, тя умилно благославя поклонниците. Преданието я отрежда като творба на св. апостол и евангелист Лука. От цялата икона само ликовете на св. Богородица и Младенеца топло поглеждат и раздават благослов на вярващите. Всичко останало от нея е обковано в две ризници – златна и сребърна – земна оценка на духовната й стойност. Заселването й в манастира потъва в мълчанието на вековете. В началото на ХІV в. тя е вече в Бачковския манастир – според едни, подарена от братята грузинци Игнатий и Атанасий, а според други – „прелетяла” от един грузински манастир (заради проявено към нея небрежение) и „кацнала” тук, в местността „Клувията”. При „кацването” лумнал неопалващ огън, само светлината му силно блестяла и правела „нощта – ден”. Двама пастири – брат и сестра, три нощи наред съзерцавали негаснещите пламъци и дошли да видят какъв е този чуден огън. Така чудотворната икона известила за пристигането си. Те съобщили в манастира и братята с лития я пренесли в църквата „Св. Богородица”. Поставили я на иконостаса. За обща изненада сутринта мястото й там се оказало празно. Иконата „избягала” в „Клувията”. Понесли я в манастира, но следващите дни чудното „бягство” се повторило и потретило. Един от монасите разказал на изпадналите в недоумение братя, че му се присънила св. Богородица и казала, че ще остане в манастира, ако й отредят специално място вдясно при входа на храма, за да вижда кой с какво сърце влиза в Божия дом, и всяка година на втория ден на Великден да я „отвеждат” до старото й място. Така и направили: поставили я на трон вдясно от главния вход, където е и днес. На втория ден на всеки Великден с лития я отнасят до „Клувията”, отслужва се молебен.В „Клувията”, на мястото на „кацането”, изпод скалата бликнал извор със сладка, лековита вода, а върху издяланата отвесна скала е копие на иконата. Тясна стълбица води по стръмнината до скалната икона, пред която постоянно гори кандило.

Освен основната църква, комплексът също така включва два по-малки храма.   Непосредствено до храма “Св. Троица” е запазена двуетажна сграда с църквата “Св. Архангели”, строена през XIVв. и  оцеляла от пожарите по-късно.  Долният етаж бил изписан от Захари Зограф. На вторият етаж пък се съхранява старинна икона на Св. Архангели, датираща още от годините на изграждането на църквата. Дело на Захарий Зограф са също и фреските в малкия храм “Св. Николай”, разположен в южната част. В откритото преддверие е прочутата композиция на страшния съд, съдържаща редица библейски сцени. Рисувана е от 1839 до 1841г.  Тук са намира също и автопортрета на прочутия художник. Манастирът има и собствен музей, в който могат да се видят обредни предмети от различни периоди.  

Най-старият и най-ценен архитектурен паметник на манастира е църквата-костница от XVв. Представлява двуетажна постройка с преддверие от западната страна. Горният етаж е същинска цъква, докато долният е параклис, с 14 гробници. Известността на Бачковската костница се дължи на нейните стенописи с всемирни послания.  Най-добре запазен е образът на Богородица. На горният етаж голяма част от стенописите са повредени. В преддверието е запазено изображение на цар Иван Александър,  рисувано в цял ръст, като ктитор на манастира. През 1745 г. Бачковският манастир преминава под ведомството на Цариградската патриаршия и става важен център на българо-гръцките културни връзки. Живописта в църквата „Св. архангели“, която включва илюстрирана атонска (свързана с манастира „Дохиар“) легенда, е изпълнена от гръцки майстор. Българското присъствие в манастира обаче продължава да бъде осезателно. Голям е броят на монасите-българи, за което свидетелствуват оставените с благодарствени надписи дарове от техните роднини и съграждани. Ново цялостно разширение на манастира се извършва през 30-40 години на XIX в. със средства на българското население и радетелите на Българското възраждане Стоян Чалъков и брат му Вълко (от известния български род в Пловдив и Одрин), – ктитори на манастира от 1780 до 1860 година. Сградите в южния двор на Бачковския манастир с църквата „Св. Никола“ са строени през 1834 г. по времето на игумена йеромонах Ананий – българин от Сливен. Малко по-късно друг известен живописец – Алекси Атанасов изрисува върху външната стена на Трапезарията разгъната панорама на Бачковския манастир. Тя включва образите на всички ктитори и обновители на манастира, участвуващи в религиозна процесия с чудотворната Богородична икона. Художникът представя редица параклиси и свети места в околностите на манастира, някои от които съществуват до днес.      През XIX в. Бачковският манастир е най-важният духовен център в областта, към който гравитират по-малките културни средища в неговия регион (например Горноводенският, Араповският, Кукленският манастир и др.) и откъдето се разпространяват художествените нововъдения. През  1894 г. манастирът минава окончателно под ведомство на българската екзархия. Бачковският манастир съществува вече повече от девет века като незагасващо духовно огнище. Създадените в него културни ценности са важен дял от нашата история – като естетически върхове и като същностни явления в духовния живот на българския народ.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

 

 

  1. 1.            Дуйчев И., “Рилският манастир”, Медицина и физкултура, София 1960
  2. 2.            Миланов З., “100-те национални туристически обекта”, Медицина и физкултура, София 1976
  3. 3.            Пирин – пътеводител, Д. Душков, Медицина и физкултура, София 1988
  4. 4.            Радучев Ж.,  “Рила – географски речник”, Наука и изкуство, София 1984
  5. 5.            Троянският край, И. Пейковски, Медицина и физкултура, София 1964
  6. 6.            Троянска планина, П. Нейковски, Медицина и физкултура, София 1977

 

Страница 1 от 181234510...Последна »